Народното събрание на Република България прие важни промени в Наказателния кодекс (НК), свързани със защитата на правата на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи.
Новата промяна Наказателния кодекс е следната:
Раздел IX.
Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи (Нов – ДВ, бр. 67 от 2023 г.)
Раздел IX.
Чл. 174б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) Който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) Който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или с глоба до десет хиляди лева.
Този нов член (чл. 174б) в Наказателния кодекс представлява солидна правна основа за защита на правата на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Той се състои от три алинеи, всяка от които цели да предотврати нарушенията срещу работниците, които се стремят да упражнят своите синдикални права.
Съгласно чл. 174б, ал. 1 от НК, който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Тази разпоредба се стреми да предотврати и накаже всякакви прояви на насилие или заплахи, насочени срещу работниците, които се стремят да упражнят своите синдикални права. Тя гарантира, че никой няма да бъде принуден да се откаже от членство в синдикална организация или да прекрати създаването на такава, независимо от обстоятелствата.
Според чл. 174б, ал. 2 от НК, който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева. Тази разпоредба насърчава активното упражняване на синдикални права и осигурява законовата защита на работниците, които се сблъскват с пречки и нарушения по пътя към участие в синдикалните организации.
Накрая, в чл. 174б, ал. 3 от НК е уточнено, че ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или с глоба до десет хиляди лева. Този последен параграф има за цел да подчертае сериозността на нарушенията и повторните нарушения на синдикалните права. Той засилва законовата защита на работниците, като налага по-строги наказания в случай на нарушение на правата на синдикалното сдружаване.
Тези изменения в Наказателния кодекс са ключови за гарантирането на свободата на синдикалното сдружаване и защитата на правата на работниците в страната. Те укрепват законовата среда, в която всеки работник може да се сдружава и да упражнява своите синдикални права без страх от репресии и нарушения. Този закон е израз на ангажимента на България към международните стандарти за защита на синдикалните права и създава основата за по-справедливо и равноправно общество, където гласът на работниците е чут и уважен.
Промените в Наказателния кодекс на Република България, свързани с защитата на правата на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи, съставляват важен момент в развитието на законодателството на страната. Новият чл. 174б от НК и предоставя необходимите инструменти за защита на синдикалните права и укрепване на законовата среда, в която работниците могат да упражняват своите права без страх от репресии.
Този закон утвърждава ангажимента на България към международните стандарти за защита на синдикалните права и създава основата за по-справедливо и равноправно общество. Посредством него, държавата гарантира, че свободното синдикално сдружаване е защитено и подпомагано, което допринася за социалната справедливост и подобряване на условията на труд.
Промените в Наказателния кодекс подчертават важността на синдикалните организации като инструмент за подобряване на правата на работниците и създаване на солидарност в трудовата среда. С тях се изгражда по-справедливо общество, в което работниците имат възможност да защитават своите интереси и да подобряват качеството на живот.