Днес, 5 октомври, се навършват 100 години от деня, в който за България започва първата Балканска война (1912-1913) – една героична епопея за освобождението и човешките права на българите в Османската империя.

В черквата “Свето Успение Богородично” в Стара Загора на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване на война на Османската империя.

Историческите предпоставки за избухването на войната са заложени в несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878), който оставя големи територии, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население в пределите на Османската империя. По силата на Берлинския договор държавата ни е разпокъсана на няколко части като Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана.

През 1912 г. балканските страни се вдигат да освобождават сънародниците си, но България е единствената, която се стреми към обединението на земи с преобладаващо българско население. Според статистически сведения от различен произход в Македония по нова време живеят около 1 200 000 българи или над 53,6% от общото й население.

По същото време в Одринска Тракия има около 350 000 българи, които представляват 35% от живеещите в областта.

След разгрома на Илинденско – Преображенското въстание (1903) освобождението на българското население става належаща необходимост, а войната – единствено възможният изход.

Военнополитическите реалности в региона налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Нито една от тези държави не може сама да води успешна война срещу все още силната във военно отношение Османска империя и такива договори са подписани през 2012 г. Въпреки, че има претенции за запазване на “балканското равновесие” Румъния остава неутрална.

Възприетият тогава от българската страна принцип за поделяне на Македония е политическа и дипломатическа грешка, а съюзните договори на България с другите балкански държави са твърде общи.

Те не указват ясно участието на всяка държава във войната и разпределянето на освободените територии. Независимо от слабостите, които предопределят бъдещото разпадане на Балканския съюз, той става решаващ фактор за воденето на победоносна война срещу Османската империя.

Общ стратегически план на съюзниците не е изработен. Не се постига съгласие за изграждане на единно командване и определяне на главен театър на военните действия. По взаимни споразумения се предвижда българската армия да действа с основните си сили в Тракия, сръбската – във Вардарска Македония, гръцката – в Епир и към Солун, а черногорската – в Албания. В предишните години българското командване разработва няколко варианта за водене на война…

Днес център на честванията е Благоевград – бившата Горна Джумая.

Пети октомври е неработен ден за общинската администрация и е неучебен за всички училища в общината.

След 17 ч. президентът Росен Плевнелиев и министър-председателят Бойко Борисов, както и министри ще пристигнат, за да участват в честването по повод 100 години от Освобождението и присъединяването на Горна Джумая и Пиринска Македония към България.

Държавният глава ще произнесе реч на тържествената заря-проверка в 19.30 ч. на площад “Георги Измирлиев”.