Фотографии на полк. Владимир Серафимов, спомени на участници в Балканската война, копие на манифеста на цар Фердинанд към българския народ са част от архивната колекция за Освобождението на Родопите, съхранявана в Държавен архив - Смолян. „Царицата, Мария Луиза, ни подари едно знаме тук, като каза: „Давам ви едно знаме, донесете пет турски“. Това знаме е в София, в клуба на Македоно-Одринското опълчение“, пише в спомените на Момчил Петровски, участвал в събитията през октомври 1912 г.
С тържества тази седмица Смолян отбелязва 110 г. от Балканската война и Освобождението на Родопите.
В дарения от наследниците на полк. Серафимов архив се пазят сякаш недокоснати от времето снимки на храбрия войн със семейството му, с бойни другари, кореспонденция. На черно-бяла снимка се разпознават участници в сраженията, застанали десетилетия по-късно на връх Средногорец на откриването на паметника, наричан днес „Родопската Шипка“.
„Два деня се сражавахме около Серафимово. Турците отстъпиха и ние ги преследвахме“, четем в спомените на Момчил Петровски. Разказите на участниците в историческите битки за Родопите са записани от Мария Манолова през 1972 г. и предоставени на Държавния архив в Смолян. „Жените носеха хляб и вода да охлаждат картечниците и за пиене на войниците. Куршумите летяха над тях, но те вървяха. Храната готвеха в селото (днес с. Полковник Серафимово) и я носеха на позициите. Почти всички по-възрастни жени се притекоха на помощ, коя с хляб, коя с вода, коя с храна. Мъжете пренасяха на носилки нощно време ранените от фронта до Устово“, продължава разказът на участник в освободителната за Родопите война.
Друг участник в битките, Стефан Язов от Чепеларе, разказва като свидетел сцена от несъгласието на Владимир Серафимов да отстъпи от завоюваните позиции: „На връщане закарах продукти в манастира „Св. Атанас“ над Райково, гдето беше щабът на полковник Гешев и подполковник Серафимов, точно като пристигнах, те двамата се разправяха за отстъплението. Серафимов беше дошъл от някъде и полк. Гешев му каза „Трябва да отстъпим, да изтеглим войските“. А Серафимов категорично отказа и чух, че рече: „Чакам III дружина да ми дойде на помощ“.
„Като се обяви Балканската война, аз бях на 15 години и 8 месеца, но постъпих като доброволец в обоза, вместо баща ми, във II погранична рота при капитан Пейчев и фелдф. Ингелиев от Устина", спомня си Стайко Терзийски. „Още преди обявяването на войната всички широколъчани, които бяха служили във войската, в пехотата и се числяха към запаса, си имаха повиквателни, в които беше означено всеки на кой пост да се яви. Като се обяви мобилизацията, всеки си постъпи на поста. Явяваха се със своите дрехи: потури, панталони, шалове, ямурлуци, кой с каквото си ходеше и имаше. Въоръжени бяха с пушки бердани и с по 150 патрона… А аз, понеже от нашата къща нямаше нито един войник и понеже бях много едър и буен, бях много скитал с баща си по границата и бях възпитан в патриотичен дух, пожелах да остана вместо баща ми (заедно с бойците).“
Държавният архив в Смолян ще представи на 21 октомври виртуална изложба, посветена на 110-годишнината от Освобождението на Родопите. Изложбата ще бъде достъпна в интернет, предаде БТА.
Снимка: БТА