Румен Радев: Перспективите пред област Смолян могат успешно да се реализират с развитие на комуникациите в региона

Румен Радев: Перспективите пред област Смолян могат успешно да се реализират с развитие на комуникациите в региона

Президентът участва в дискусия, посветена на перспективите и проблемите в област Смолян и

Перспективите пред област Смолян могат успешно да се реализират, ако в региона се създават предпоставки за развитие на комуникационни връзки от различен тип. Необходимо е да се подобри не само транспортната, но и дигиталната, инфраструктурната и енергийната свързаност, като се прилагат и нови технологии и се поставят амбициозни цели. Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусия, посветена на перспективите и проблемите в област Смолян. В нея участваха кметът на града Николай Мелемов, областният управител Стефан Сабрутев, жители и кметове на смолянски общини. Дискусията се състоя в Регионалния исторически музей на Смолян.

По време на срещата беше откроена необходимостта от държавна подкрепа за подобряване на транспортната свързаност. Румен Радев посочи, че предвид планинския характер на района, са необходими повече усилия за подобряване на свързаността. „Комуникациите са изключително важни в този район, и то не само в транспортно отношение“, заяви президентът и допълни, че в следващите 20 години технологиите ще позволяват въвеждане на различни видове транспорт, включително въздушен, като удобна и евтина форма на придвижване, която да спестява време и ресурси. „Ако искаме да привлечем инвеститори и то сериозни, трябва да отчитаме фактора за спестяване на време“, допълни Румен Радев и допълни, че тричасово пътуване от Пловдив до Рудозем, например, е голяма загуба на ресурс за бизнеса.

По думите на Румен Радев от значение е и енергийната свързаност от гледна точка на производствената дейност в района. Президентът подчерта, че в областта трябва да се работи и за дигитализация – за подобряване на скоростта, обема и достъпа до информацията.

Президентът приветства завършването на строителните дейности на граничния контролно-пропускателен пункт „Рудозем-Ксанти“, чието откриване ще създаде предпоставки за задълбочаване на търговския обмен и на връзките с Гърция. „Това е обект, който вече е готов“, допълни Румен Радев и посочи, че е необходимо да се модернизират входно-изходните точки на страната ни със съседните страни.

По време на дискусията беше поставен въпросът за неизгодните за страната ни концесии на находища с природни богатства. „В последните години „концесия“ се превърна в мръсна дума заради ниските такси и износа на безценни суровини на безценица“, посочи Румен Радев и допълни, че са необходими не само законодателни, но и организационни промени и сериозни контролни механизми. Както при добива на полезни богатства, така и от дървесина, добавената стойност при обработката им трябва да се развива и остава в България. В същото време, посочи президентът, по отношение на добива е необходимо да се отчитат и екологичните стандарти и съвременните методи за добив.

Държавният глава напомни, че в преработения от служебното правителство План за възстановяване и устойчивост е предвиден проект за Национален център за контрол и наблюдение, който е предложен от Администрацията на президента. По думите му, центърът ще предоставя своевременно информация за незаконна сеч, нерегламентирано строителство, ще следи чистотата на въздуха, водите, съобразно екологичните норми.

Относно подобряването на здравната грижа в планински и труднодостъпни райони, какъвто е област Смолян, държавният глава посочи, че в Плана за възстановяване и устойчивост e включен и проект за създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха, който позволява своевременна реакция на медиците в първия „златен“ час след инциденти.

Според Румен Радев наред с необходимостта от въвеждане на нови технологии и разработване на инфраструктура, не бива да се откъсваме от българските си корени. "Ако загубим нашите традиции, култура и образование и не инвестираме в нашите деца, ние ще се разпаднем като общество“, посочи президентът. Той добави, че Родопа планина отдавна се е утвърдила като една от духовните крепости на българщината.

Президентът Радев посети вчера и граничния контролно-пропускателен пункт „Рудозем-Ксанти“, който е напълно готов от българска страна. Държавният глава посочи, че ще работи заедно с гръцките институции за по-бързото му откриване.

Областният управител на Смолян Стефан Сабрутев посочи, че най-важното условие за развитие на областта си остава транспортната свързаност със страната и съседна Гърция. Смолянска област е единствената, която разчита на 100 % на автомобилния транспорт. За това усилията трябва да бъдат насочени към развитието на пътя Асеновград-Чепеларе, към обходния път на Чепеларе и обходния път на Рудозем, в предвид отварянето на новия граничен пункт с Гърция при Рудозем.

Стефан Сабрутев подчерта, че в района живеят много предприемчиви хора, които имат желание за икономическо развитие, но те имат нужда от държавна подкрепа. „Родопа планина има дадености, които са от изключителна важност за нейното развитие. Но най-важният ресурс са хората“, каза областният управител.

Той отбеляза, че всеки един проблем поставен през трите дни на вниманието на президента, ще бъде описан подробно и ще бъде изпратен на държавния глава. Родопска каба гайда, изработена от местен майстор получи като подарък държавния глава от областният управител Стефан Сабрутев.

„Неслучайно Смолян е обявен за град на знанието на всички матури сме в първите места. Това е резултат както от домашното възпитание, добрите училища, така и на културата на нашите съграждани и средата, в която растат нашите деца. В Родопите наистина живота е по-труден, това ни прави и по-силни. Но имаме нужда и от подкрепата на държавата, на институциите, за да може да вървим напред. Разчитаме на вашата подкрепа„, каза от своя страна кметът на Смолян Николай Мелемов.

Президентът разгледа експозициите в регионалния музей в Смолян и удари родопските чанове от внушителната сбирка. Преди това сутринта той присъства на литургия в храм „Св. Висарион Смоленски“, където се срещна с основните ктитори – Тодор и Здравка Баткови.

В срещата в музея участваха кметове на общини, интелектуалци, общественици и представители на бизнеса от региона, както и представители на ИТН, заедно с народният представител Мика Зайкова и народният представител от БСП Петя Михалевска.

Вирни се горе