Г-н Тодоров, Фондация „За Родопите“ реализира мащабен проект, насочен към деца със СОП, в 20 дневни центъра в три области. Моля, разкажете ни повече за проекта и за дейността на Фондацията?

Фондация „За Родопите“ съществува повече от 20 години. Когато със съпругата ми решихме да заживеем тук, в този прекрасен край, основахме тази Фондация с цел да продуцираме проекти, свързани с изкуство и култура. Започнахме да правим и проекти, които поставят мостове към други области на обществения живот – т.нар. културно-социални проекти. Министерството на културата от няколко години отвори програма „Социално ангажирани изкуства“, чрез която хора на изкуството, като нас, могат да реализират идеи свързани не само с културни дейности. От няколко години аз и Деси имаме идея да направим нещо за децата със СОП, тъй като, според нас, изкуството е прекрасен инструмент за терапия на тези деца. Съвместно с детския психиатър д-р Здравка Янева, която е родом от Смолян, но работи в София, създадохме спектакъла „Жълто“, за бебета и деца до 5 години. В процеса на работа се оказа , че този спектакъл кореспондира с нуждите на деца със СОП до 10-12 години и решихме да започнем да го представяме пред тях. Не е лесно да подходим към тази аудитория. Изисква се много експертиза, търпение, едно специално внимание и отношение. Но ето че съдбата ни предостави тази възможност, чрез програмата на фонд Култура и реализирахме нашия проект наречен „Не на стигмата. Стимулиране на уязвима група деца чрез изкуство“. Ние представяме в 20 дневни центъра, в три области нашия спектакъл „Жълто“, а също и образователна работилничка за децата, в която ги занимаваме, за един кратък период от време, колкото можем да задържим тяхното внимание, предимно с музикалните инструменти от спектакъла. Под ръководството на д-р Янева подбрахме такъв тип игри, които да стимулират емоционалното развитие на тези деца и да се постига този терапевтичен ефект, който ние всички желаем.

Спектакълът вече е представен в няколко дневни центъра. Как реагираха децата и получи ли се ефекта, който търсихте?

Ние го представихме в Смолян, Златоград, Рудозем Мадан и Девин. Много е трудно веднага да оцениш резултата на един такъв проект. Децата приемат всичко едно към едно и участват емоционално в това, което виждат. Затова е много важно да останем известно време след спектакъла с тях, да им предоставим възможност да поиграят с тези музикални инструменти. Така задоволяваме техния емоционален интерес, чувстват се обгърнати с внимание, което ние целим. А вече лекарите, специалистите, служителите в тези центрове могат да кажат след време дали ще има ефект. На този етап има едно много силно личностно удовлетворение, защото това което правим има голям смисъл и то не само за нас, а и за децата, за които правим. Те са едни много чисти същества. При тях няма скрити мисли и емоции, те моментално реагират на това, което виждат, което им предизвиква емоцията в момента.

До кога ще продължи проекта?

Проектът официално приключва на есен тъй като освен представленията и уърк шоповете сме предвидили и една много интересна лекция на д-р Янева. Идеята е да запишем лекцията заедно с дискусията, а също и спектакъла. Проектът ще завърши с издаването на диск, който ще разпространим в центровете – и където сме били, и където не сме успели да отидем. Тук искам да благодаря на Здравка Пинева – директор на дневния център за деца с увреждания в Златоград. Тя осъществи връзката с всички дневни центрове. Другата седмица ни предстои да представим спектакъла в Кърджали, Момчилград, след това в Хасково и Димитровград и ще завършим с центровете в Неделино, Златоград, Добромирци. Всичко това ще се случи до края на юли. Надяваме се през септември, октомври да имаме този диск и той наистина да помогне на деца, на педагози, на цялото ни общество. Сред нас живеят деца, които имат по-специални потребности и с малко внимание, с малко обгрижване можем да ги приобщим към обществото и да им дадем възможност за един нормален и пълноценен живот.

Как се приема тази инициатива от родителите и от персонала, който се грижи за тези деца?

Персоналът прегръща тази идея. Много възторжено ни приемат и ни канят да отидем отново. Относно родителите все още нямаме обратна връзка. В центровете родителите не присъстват, там са само децата и хората, които се грижат за тях. Очакваме с огромно вълнение да получим обратна връзка с родителите, за да видим една такава инициатива дали би им помогнала да се справят в ежедневието. Целта е не да занимаваме тези деца в рамките на един час само, а игрите, които правим с тях се надявам се родителите на по-късен етап да припознаят и да използват в къщи с децата си. Много се надявам родителите да са доволни. Много добронамерено и чистосърдечно пристъпихме към този проект с една малка лична мисия – да се опитаме да помогнем на хора, които изпитват ежедневни проблеми, за които по-голяма част от обществото ни не знае.

След спектакъла как се чувствате вие? Какво ви дават срещите с децата със СОП?

Това е много личен въпрос, но ще ви призная, че е много вълнуващо. Ние сме хора с опит вече, играли сме къде ли не, пред каква ли не публика, но това е най-спонтанната публика това е най-чувствителната публика. Публика, която страшно ти вярва. Тя не поставя под съмнение това което правим. Децата реагират толкова емоционално, че отиват след това прегръщат Деси, не я пускат да си тръгне. Това е една много чиста човешка емоция и ние сме много благодарни, че съдбата ни дава възможност да я преживеем.

Имаме идея да продължим и догодина, като се насочим към ресурсните центрове. С Ресурсния център в Смолян и г-жа Бошнакова обмисляме много сериозно един такъв проект.

Извън проекта, с какво друго се занимавате?

Не можем да се оплачем от липса на ангажименти, слава Богу. Освен този проект, от месец юни играем част от нашите продукции на много фестивали на открито – „Концертът“, „Кокошка с брошка“, „Сливи за смет“. Предстои ни фестивал в село Лилково, Пловдивско, през август в Бургас и Велико Търново. На мен лично ми предстои нова продукция в Швеция, с шведски театър. В началото на септември, по покана на Българският културен център в Берлин, ще изиграем „Концертът“ за българите в Германия. След това е едно от най-големите ни събития в годината „Забранено за възрастни“. Тази година е 10-то му издание от 4 до 8 октомври. Искам да споделя и за още една важна за нас инициатива с РИМ „Стою Шишков“ – Смолян – „Музеят новото сценично пространство на Смолян“. Започнахме да играем част от нашите спектакли в пространствата на музея. Това е важно събитие за нас, защото смятаме, че хората трябва да съпреживяват изкуството не само в театралните зали.

Г-н Тодоров, вие сте родом от Бургас, но вече 20 години живеете в Родопите. Как се чувствате тук и смятате ли, че вече сте родопчанин?

Аз ще съм съвсем откровен. Фактът, че вече 20 години сме тук, тук се роди детето ни, тук го отгледахме, тук правим един от най-големия си проект „Забранено за възрастни“. Макар че съм бургазлия, Родопите се превърнаха в мой втори дом и тук се чувствам изключително естествено. Обичам Родопите, обичам хората тук, обичам театъра. Големият подарък на съдбата за мен и моето семейство беше това, че ние дойдохме тук, с желание да заживеем и да направим нещо и това място ни предостави възможност да разгърнем целия си потенциал. Ние сме благодарни и на съдбата, и на Родопите, и на Смолян, че успяваме да заедно, съвместно да си дадем нещо един на друг.

Знаем, че изкуството е храна за душата. Днес хората нуждаят ли се от него?

Да, хората имат нужда от тази храна. След пандемията започнаха отново да ни търсят, започнахме отново да пътуваме и виждаме как се радват хората. Изкуството ти дава нещо, което ежедневието малко трудно може да ти даде. Това е момент на изчистване от всички проблеми, на извисяване, на замечтаност. Изкуството ти помага да разбереш от какво ти самият имаш нужда, и ако човек има достатъчно сили и кураж, да тръгне и да преследва мечтите си.