Петя Кокудева: „Ние българите сме се самоотровили с тази самоненавист, която ни кара непрекъснато да мислим, че сме по-зле от другите“

Петя Кокудева: „Ние българите сме се самоотровили с тази самоненавист, която ни кара непрекъснато да мислим, че сме по-зле от другите“

„Няма как да посадим портокал на Рожен, но пък можем да се наслаждаваме на нашите хубави ябълки и круши.“

Ще ви разкажем за една млада писателка, родена и израснала в Смолян – по поляни и баири, с кравата София, при едната си баба, а с другата - сред интелектуалците в КДК в Смолян.

Петя Кокудева е родена през 1982 г. в Смолян. Завършва Езиковата гимназия. Получава бакалавърска степен по „Журналистика“ и магистърска по „Творческо писане“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Сега си давам сметка, че детството ми беше една особена сплав между едната и другата крайност. От там е и връзката ми с природата и с литературата“, каза Петя.

Дебютната ѝ книга „Лулу – детски стихотворения за възрастни“ печели Специална награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ през 2012. През 2017 г. печели националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор“. „От малка пиша, а като тийнейджърка все пишех едни сериозни кахърни неща и никога не се чувствах в свои води. Все търсих нещо което да разведри, търсех нишка на чувството за хумор. И лека полека стихотворенията станаха с малко по-детско звучене, но пак си останаха за възрастни. Така че първата си книжка не съм я написала с мисълта за деца, но тъй като имаше нещо ведро, по детски затова го съобщих в заглавието“, разказа младата писателка. След това започва да получава покани от училища, от детски градини и осъзнава, че повече й допадат срещите с деца. „Те винаги ме изненадват, по начин, по който възрастния човек трудно би го направил. Впрочем не само за добро, понякога и доста жестоко могат да те изненадат. В едно училище например детенце ми каза: „на мен сега не ми се слушат стихотворения, на мен ми се спи“. Срещите с деца ме поддържат в непрекъсната форма на сродяване с чувството за непредсказуемост и това е много полезно за човека. Не можеш да се помислиш за голяма работа. Дори да отидеш на тези срещи със самочувствие, някой много бързо може да те дръпне на земята. И това на мен ми харесва, струва ми се здравословно“, обясни Петя Кокудева.

Младата авторка добавя, че всяка следваща книга е все по-детска по свой си начин – „Малки същества“, „Питанки“, „Лупо и Тумба“, „Юху Бухо Измислячос“...

С писане Петя Кокудева се занимава от около десетина години, но от около година и половина е и майка. „Много интересно беше майчинството по отношение на писането. Веднъж една журналистка ми каза, че на хората, които нямат деца им е по-лесно да бъдат детски писатели. Аз бях много изненадана тогава. Но сега разбирам. Когато вече си родител ти се налага, малко или много, принудително да влезеш в позицията на сериозния човек, на човека, който налага някакви граници, ограничения. Колкото и да ти се иска да си шантав, по отношение на себе си и на детето, все пак ти си сериозния в компанията и това малко спъва понякога устремите на детския писател. Преди си измислях шантави неща, шантаво си ги вършех, сега си имаш не едно, а две наум“, обясни Петя. Категорична е обаче, че като възрастен се чувства по-добра, отколкото като дете. Децата и юношите се лутат, търсят себе си и това ги прави особено раними. „Понякога със стаена тъга гледам децата, които са сериозни. Аз бях сериозно дете, мен всичко ме тревожеше. Децата се страхуват, когато се случва нещо. Ето сега например има война, има пандемия, това са неща, на които в главата на едно дете не им се вижда края. Докато, като възрастен знаеш от опит, че всичко минава и се видоизменя и става някак си по-лесно“, каза младата писателка.

Другата страст на Петя Кокудева и съпругът й са пътешествията. Имат особен афинитет към по-сурови места – Норвегия, Нова Зеландия, Шотландия... „Пътувайки с палатката по тези места, аз открих красотата на лошото време, срещнах много интересни хора и различни култури. Всичко това те поставя в различни обувки и поддържа съзнанието ти свежо. Човек по-малко се тревожи. Виждаш, че всякак може да се живее, не сме длъжни да сме в някакъв калъп“, разказа Петя. По отношение на нашата балканска култура тя посочи, че също е много интересна и се дразни от тази култивирана вече самоненавист между нас. „Много ми се иска да кажа на цялата страна, искам да го казвам всеки ден, че ние българите сме се самоотровили с тази самоненавист, която ни кара непрекъснато да мислим, че сме по-зле от другите, по-лоши от другите, с по-ниско самочувствие и всичко това предаваме и на децата си. Всъщност колкото повече човек пътува, осъзнава и вижда нагледно, че това не е така. Ние живеем в Европа едно от най-благоприятните места за живеене. Ако отидете в Азия ще видите колко ужасно бедно е, но хората пак имат сили и дух да живеят живота си сполучливо и смислено. Пожелавам си, и на мен и на нас, като общество, да пазим духа си на ведрост и да не мислим че сме най-зле, че сме в края на опашката, защото това не е вярно. Не можем да се сравняваме с най-богатите градове в света и да си мислим че сме бедни. Разбира се, това не омаловажава проблемите, които имаме. Ние имаме малко романтични представи за това, което е отвъд нас. И когато човек пътува вижда, че няма смисъл да се стараем да подражаваме на някого. Няма как да посадим портокал на Рожен, но пък можем да се наслаждаваме на нашите хубави ябълки и круши. Пътуванията могат да научат още повече човек да обича дома си“, категорична е младата писателка – родопчанка Петя Кокудева.

petq

Снимки: личен архив

Вирни се горе