Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще посети Широка лъка на 23 септември т.г., където тържествено ще бъде отбелязана 140 годишнината от рождението на Българския екзарх Стефан. Това съобщи кметът на селото Васил Седянков. Патриархът ще бъде придружен от Светия Синод на БПЦ -БП. Честването се организира от Пловдивската митрополия. Годишнината, на която ще присъстват Негово Светейшество и митрополитите от Св. Синод ще се чества в храм „Успение Богородично” в селото.
Патриарх Неофит ще бъде посрещнат в храма на 23 септември в 9:20 ч., а от 9:30 ч. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще отслужи заупокойната св. Литургия.
В 11.00 часа Патриарх Неофит ще отслужи заупокойна молитва пред бюст-паметника на Екзарх Стефан в центъра на с. Широка Лъка.
Припомняме, че с постановление на Министерския съвет от 7 август т.г. правителството отпусна на община Смолян сумата от 760 846 лв. за реставрация и адаптация на старото училище „Св. Пантелеймон“ в двора на църквата.
Видният български Екзарх Стефан е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословието (1904).
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приел монашески чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства.
През 1921 е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за софийски митрополит. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт “Яд Вашем”.
На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищавал авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква “Успение Богородично” в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил. Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които “На път за Дамаск” (1932), “Българската Църква” (1932), “Същината па пастирското служение” (1935), “Религия и наука” (1937) и други.