“Бедна България не цени нито парите, нито интересите си. Гърция ни разиграва като маймуни. Използва водите на р. Места, а 12 км ги проектират няколко пъти и така и не изпълняват подписан договор. Няма ли кой да защити интересите на държавата”, роптаят в Рудозем.
През града вече трябваше да се минава за Гърция, но пътят не само че не е достроен, но и се руши. “Това е път за никъде”, казва Хайри Милезимов от с. Чепинци. Той е на 46 г. и твърди, че от 20 г. наблюдава как дузина министри, областни управители и кметове се изреждали да обявяват, че пътят скоро ще бъде пуснат. Същото е чувал и от гръцките управници.
Въпросният пункт за Гърция беше договорен още през 1995 г. и фиксиран в спогодба, подписана година по-късно при управлението на соцправителството на Жан Виденов. След бурни прения в парламента България се задължи за сметка на откриването на три гранични пункта да осигурява на съседите 30% от годишния отток на река Места до 2026 г. Гърците се възползваха от спогодбата и построиха 3 язовира в долното течение на реката, но с огромно закъснение пуснаха два от трите пункта – Илинден и Маказа. Третият – с Рудозем, обаче изпуска вече 3 пъти сроковете за отваряне.
Пътят е направен по стандартите за трансевропейски маршрут. Дебелината на асфалта е 12+4+4 см, а ширината на асфалтираната част е около 7 м. Има допълнителни уширения и два банкета с по 1,5 м. Крайната му цена е 8 649 942,62 евро. България е платила и обезщетения на собствениците на земи.
В района се опасяват, че дори и да бъде открит някога граничният пункт, трилентовата отсечка ще има нужда от основен ремонт.
Тъй като не се поддържа, скатовете са ерозирали и е въпрос на време да паднат на асфалта. След снеговете през март върху шосето има десетки паднали дървета. Заради ниската му натовареност през зимата не се чисти. При построяването му чинно са поставени табели, на които пише колко километра остават до Ксанти. Пътят е влязъл в навигациите на автомобилите и често заблудени шофьори на тирове пътуват напразно до затворения граничен пункт.
Съседите правят 12 км от с. Димарио до браздата повече от 12 г. Пътят е изкопан на черно, няколко пъти му променят трасето и все още не е готов.
“Най-усилено присъствие на машини имаше в периода, когато се асфалтираше нашата отсечка. Оказало се, че първото трасе е грешно и имало нужда от ново. Гърците усвояват три пъти пари за отсечката от Европа за тия мижави километри и все ги харчат, а пък път няма”, казва Милезимов.
Преди две седмици новият префект на Източна Македония и Тракия Георгиос Павлидис обяви в Смолян, че на Гърция ѝ трябват 45 млн. евро за довършването. Според него шосето не е готово, защото през 2011 г. бил изготвен нов проект за 200 млн. евро. “Той е страхотно скъп и е направен, без да се съобразяват с това, че трябва да се търси най-евтиният вариант. Ако стойността на проекта беше по-малка, би могло да се направи много по-голямо разстояние от този път до Ксанти”, отсече Павлидис.
Сега на дневен ред било да се направят 12-те км от с. Димарио до границата с четири пъти по-ниска цена. Гръцката пътна агенция щяла да кандидатства по програма за трансгранично сътрудничество през тази есен. От своя страна нашата пътна агенция кандидатства по същата програма за малка отсечка от Средногорци до Рудозем.Технологично ГКПП можело да се отвори до година и половина, стана ясно на среща в Смолян с представители на двете области.
“За 20-те години половината от трасето е изядена и изпита на “плодотворните” срещи на гръцки и български управници – поне по 20 годишно. Как за толкова време не се намери един държавник да ревизира какво провят гърците по споразумението.
Нека им спрем водите на Места през лятото, фермерите ще вдигнат такъв протест, че нито едно правителство няма да устои”, зоват в Чепинци.
Селото е основано преди около 200 г. След 1944 г. част от земите остават на юг от браздата, никой не е получил обезщетение. Отначало местните прескачали оттатък границата да наглеждат имотите си, но впоследствие режимът се затегнал.
“Дядо ми е търгувал с кафе, зехтин, захар. Донасял ги от Кавала, ходил и още по-надолу в Гръцко. Лежал е 2 г. в затвора в Стара Загора за провинението. По-късно през 60-те заедно с още двама решава да емигрира. Пак е заловен, после публично е заклеймен на площада в Рудозем като изменник”, разказва Милезимов.
Покрай шосето има доста имоти, купени за бензиностанции, вили, магазини, но сега парите стоят “загробени”. Като се заговорило за новия път през границата, хората така се въодушевили, че вдигнали в центъра на Чепинци скулптура на разперил криле гълъб – като символ на свободата. Местни построили и кътове за отдих с красиви чешми и беседки. Сега граничари вардят зорко неотворения проход. Пускали са го само няколко пъти за часове по празници, за да преминат роднини. “И това ставаше все с нерви и безкрайни уговорки”, разказват в Чепинци.
По време на соца хората се шегуваха, че Рудозем е единственият град, в който няма хотел. Сега има 6 – от хубави по-хубави и с различни екстри. Надеждата за туристи обаче лека-полека се изпарява.
Валентин Хаджиев