Една от най-приятните дейности за архивиста е изследователската. А, когато тя се увенчае с ново „откритие“ и се намери ценен документ, е изключително удовлетворяващо.

При изготвяне на тематична справка, отново се наложи да разгледаме част от материалите на видния родопчанин Илия Белковски. Както е известно, чрез съпругата си Данка, той се свързва с известната троянска фамилия на революционери – Хитрови. Така в личния му фонд, заведен при нас под № 444 К, попадат много фотодокументи, дело на известните фотографи и участници в национално-освободителното движение.

Натъкнахме се на снимка, която съдържаше само кратък текст на гърба си, написан от сина на Белковски: „Вуйчо Томовия приятел, с когото са били в Ловчанско и Троянско, където вуйчо Тома е водил чета преди Освобождението“. Лицето на снимката е млад мъж, облечен в традиционна за Македонско мъжка пола – фустанела (франга), както и бойно снаряжение.

Тъй като образът ни се стори познат, с помощта на съвременната дигитална техника и възможностите на Интернет, пуснахме снимката за разпознаване. Почти веднага се появи снимка на Илия Марков Попгеоргиев, известен като Ильо войвода, Кара Илия, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец – български хайдутин и революционер.

В подкрепа на хипотезата ни е и фактът, че при избухването на Руско-турската война (1877-1878) Ильо войвода се включва. Руското командване му дава чин капитан и го прави командир на опълченска чета. Води отряда в Ловешко в турския тил, както гласи надписа на гърба на снимката.

Формата на снимката, както и паспартуто, са същите, като при лика на Васил Левски, който също се намира във фонда на Белковски. Фотографът Тома Хитров, издава серия от портретни снимки на български революционери, години след Освобождението, като подобно на Вазов (Епопея на забравените), целта му е отново да напомни на населението за делата и идеалите им. След анализ на посочените факти, намираме за основателно предположението ни, че портретната снимка е на хайдутина и революционер Илия Марков Попгеоргиев, като оригиналът вероятно е правен през 30-40 години на ХІХ век.

Накратко за живота на дядо Ильо Войвода. Дядо Ильо е роден на 28 май 1805 г. в с. Берово, Малешевско (дн. Северна Македония). Той е внук на войводата поп Георги, който загинал в сражение с башибозука. Като млад е нает за пандурин (пазач) в Рилскана света обител, където се среща с български просветни дейци – Неофит Рилски, Аверкий Попстоянов и др. През 1850 г. за неуредени лични сметки местен турчин убил брат му Станко. Ильо войвода реагирал бързо и след два дни Мехмед байрактар е намерен смъртно прободен с нож. Скоро след това тръгнала мълва, че Ильо предвожда хайдушка дружина в планината. Оттогава започва неговата революционна дейност, която е увенчана с много случаи на спасяване на местното население от набезите на поробителя. През 1862 г. се включва в създадената от Георги С. Раковски Първата българска легия, където е назначен за негов помощник по военната подготовка. Участват и във Втората българска легия, а по-късно и в Сръбско-турската война (1876), заедно със синовете си Никола и Иван, начело на чета от 300 души. Ранен е тежко в боевете при с. Делиград. Награден е със сръбския орден „Таково“ за храброст.

Неоздравял от раните си, войводата заминава за Свищов, след започването на Руско-турската война. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на ген. Гурко. След Освобождението на София, кап. Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети.

За кратко вижда родното си място свободно, до подписването на несправедливия Берлински договор (1878). Със семейството си се установява в Кюстендил. Градът, за освобождението на който участва активно, а днес там се намира голям негов паметник с къща-музей.

Взема активно участие в подготовката и разгара на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). През тези героически дни дядо Ильо войвода действа с четата си в района западно от р. Струма. За съжаление всички знаем за трагичните последици от въстанието. Но старият войвода не се отчайва и до кончината си е в помощ на създадената през 1893 г. ВМОРО, и подпомага създаването на четите на организацията.

На преклонната 80-годишна възраст се включва активно в Сръбско-българската война (1885 г.). Сбира четата отново, като участва като съставна част от Радомирския отряд. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с. Извор. Присъствието му на фронта, несъмнено вдига бойния дух на българските офицери и войници. Разярените сърби решават да накажат стария войвода, сражавал се и проливал кръвта си за тяхната свобода. Сръбското правителство отнема отпусната му от княз Михаил Обренович пенсия.

При управлението на Ст. Стамболов и по негово настояване Народното събрание отпуска на престарелия вече войвода пенсия от 200 лв. Незнайно защо, през 1896 г. половината от нея му е отнета. От тогава е и запазено прошение (молба) от Илия Марков до народните представители, за възстановяването ѝ. Текстът е особено трогателен и се съхранява във фонда на Народното събрание, съхраняван в Централен държавен архив (ЦДА, ф. 173К, оп. 1, а.е. 733, л. 8-9).

Ако целта на фотографа и революционера Тома Хитров е била да популяризира делото на българските герои, чрез издаване на фотографии с техните ликове, то и днес, чрез откриването образа на Ильо войвода, може да кажем, че тя е осъществена.

„Войводата на войводите“, както е наричан от Панайот Хитов, „последният хайдутин“, както е наричан от признателното население или както сам нарича себе си „стар войвода“ Илия Марков приключва земния си път на 17 апр. 1898 г., за да остане завинаги в Пантеона на безсмъртните български герои.

Елена Стоянова – гл. експерт в Държавен архив – Смолян

Анотация на снимката:

Портретна снимка на Илия Марков Попгеоргиев – дядо Ильо войвода, ок. 1835 г.

ДА – Смолян, фонд 444K, оп. 1, а.е. 13, л. 10