Св. вмчк Димитрий се родил в третия век, в град Солун. Баща му бил градоначалник и тайно вярвал в Христа. Принуден бил да крие вярата си, поради тогавашните свирепи гонения на християните. В една от стаите на своя богат дом поставил на лично място иконите на Спасителя и на Света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга.Дълго време съпрузите нямали деца и усилено се молели на Бог да ги дари с рожба.Чудото се случило и те се сдобили със син, когото нарекли Димитрий.Целият град се радвал на тяхното щастие, а бедните солунчани получили богати милостини.
След смъртта на родителите си, Максимиан възложил на образования Димитрий поста на баща му – градоначаник на Солун. Но изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призове името на Разпнатия.Солунчани го приели с голяма радост и почит. Димитрий вместо да преследва християните, открито ги защитавал и прославял името на Спасителя. За жителите на Солун той станал нов апостол Павел.
През есента на 306г. източният император Галерий се връщал от поход и пътят му минавал през Солун. Димитрий като разбрал това, очаквал своята смърт, защото знаел, че жестокият гонител на Църквата няма да го пощади. Той раздал част от богатството си на слугата Леп, а другата – на бедните. Започнал да пости и да се подготвя за близката смърт.Очакваното се случило – св. Димитрий потвърдил открито вярата си в Христа и бил хвърлен в тъмница.
Докато бил в затвора, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение. Срещу императорския борец Лий, който погубил много християни, се изправил оръженосецът на Димитрий Нестор и го победил.Това разгневило императора и той заповядал да го обезглавят, а след него и Димитрий бил прободен с копие. Тялото му било погребано от верни християни в Солун. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба му ставали много чудеса.А от нетленните му останки потекло благовонно миро, затова Църквата го нарекла св. Димитрий Мироточиви. След 16 век, заедно с други светци воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса – той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. По време на Втората българска държава е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци го смятат за свой покровител.
Материала подготви: Сийка КЕТЕВА