На 17 и 18 януари Православната църква чества двама велики светители – Антоний и Атанасий

На 17 и 18 януари Православната църква чества двама велики светители – Антоний и Атанасий

Св. Антоний Велики е египетски християнски монах-аскет, който се смята за основател на християнското монашество. Светецът е роден около 257г. в Кома, близо до Хераклеопол, среден Египет. Израстнал в заможно християнско семейство, от малък възприема духовните възгледи на своите родители. Бил безразличен към светската суета и удоволствия и се отдавал предимно на богословски размишления. Животът му поднесъл тежко изпитание - едва 20-годишен загубил най-близките си и го споходила сирашката участ.Скръбта обаче не го повлякла по лоши пътища, а напротив- той останал верен на избрания от него начин на живот.В църквата чул библейските думи, че ще наследиш Царството Небесно, ако раздадеш имането си. Св. Антоний така и направил – раздал на бедните наследството си, поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност и станал пустинник.Заживял в усамотение отвъд Нил, в планината Конзим, вблизост до Червено море.Бил на 35 години, когато го връхлетели много изпитания и борба с бесове, но той стоически устоял. Заради силната му вяра и мъжество, бил надарен с чудотворство и прозорливост.Доживял до дълбока старост, като запазил телесното си и душевното здраве. Една година преди смъртта си, т.е. на 104 години участвал в открит диспут против арианската ерес и победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството”.

Св. Атанасий Велики – изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295г. в столицата на Египет Александрия, в бедно християнско семейство.Той получил прекрасно образование, но също така усърдно изучавал Свещеното писание. Една случка предопредила неговата съдба.Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла необичайна детска игра.Група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки свои връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за „епископ”, за да ги кръсти.Александрийският архиепископ се заинтересувал и пожелал децата да му разкажат подробности от играта. Оказало се, че „детското кръщение”се извършило съгласно Църковния устав и той го признал.Така Атанасий още от малък показал качества на духовен лидер.В 319 г. станал дякон и помагал в борбата срещу арианската ерес. На Първия вселенски събор в Никея през 325г., на който присъствал и самият Константин Велики,разобличил свещеника-еретик Арий и се прославил като известен богослов.На следващата година св. Атанасий бил поставен за Алекснадрийски архиепископ. В духовната си дейност той преживял много изпитания – от всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите /ок.356-359/,посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 януари / Атанасовден/.

Материала подготви: Сийка КЕТЕВА

Alternatve text

Вирни се горе