В навечерието на големия християнски празник Великден ви представяме отблизо Негово Високо Преосвещенство Видинския митрополит Даниил. Той не е роден в Северозапада, но е и ще бъде един от хората, които пишат съвременната история на на видинската епархия.

Светското му име е Атанас Николов. Роден е на 2 март 1972 година в Смолян в обикновено българско семейство. За детските си години си спомня с радост:

“Имал съм щастливо детство, раснал съм в мир и добруване. Майка ми беше преподавателка в Икономическия техникум, баща ми в милицията работеше тогава, сега- пенсионер. Летата съм ги прекарвал на село. Това са ми едни от най-радостните и щастливи дни. Ние чакахме с нетърпение да дойде това време, когато ще се коси тревата, ще се събира сеното, защото се събираше цялата рода и с всичките братовчеди бяхме заедно. Възпитаван съм в послушание и авторитетът, който имат родителите, в нашето семейство винаги се е зачитал. И съм изключително благодарен на родителите ми, които ми казваха- "Не, имаме обща работа, която и до теб се отнася и ти, като част от това семейство, ще дойдеш и ще работиш там.”

За вяра в неговото семейство не се е говорило в онези години на социализма. Като дете Атанас вижда как баба му пости, хапва само хляб и компот, но никой не му обяснява защо е този пост.

“И аз сега разбирам защо те така са правили, защото са се опитвали да ме предпазят. Ако тя започне да ми говори за вяра и аз това го проговоря с моите съученици, моите родители ще си имат проблем.”

В гимназията започва да си задава въпроса за смисъла на живота:

"Това беше един мъчителен въпрос. Защото, ако със смъртта всичко приключи, е, какъв е смисълът на това? В този период на търсене за това какъв е смисълът на моя живот постепенно стана така, че Бог ми се откри. Това беше години наред търсене. Бог е милостив, показа ми, че той съществува. Има неща, които не могат да се обяснят, но Бог ми показа по много явен начин за мен, че го има. И тогава разбрах, че за друго не мога да живея. Цял живот живее човек и не обръща внимание на тази сила, която ме е сътворила и която е всичко за мене. Човек може ли да се прави, че Бог не съществува? За мен беше ясно, че оттук нататък моят живот ще бъде свързан с Бога, със службата на Бога“ – разказва за своите духовни търсения митрополит Даниил и добавя:

“Има разлика как живее човек – дали живеем с непреходните християнски добродетели, или живеем в своя угода. Аз съм абсолютно категоричен, че когато човек живее с добродетелите, животът му е духовно богатство. Божият мир присъства в този човек.”

През 1996 г. се записва да учи английска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Там се запознава с истински православни християни. След тази среща нещата в живота му започват да се подреждат съвсем естествено – продължава да учи в Богословския факултет, след една година редовно следване се прехвърля в задочна форма на обучение и заминава да служи като послушник в Хаджидимовския манастир под духовното ръководство на митрополит Натанаил Неврокопски. През 1998 година, на 26 години приема Светото кръщение. На 7 август 1999 г. е подстриган в монашество и на следващия ден е ръкоположен за йеродякон. На 21 юли 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир “Рождество Богородично” и на 27 ноември е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах. На 1 юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.На 20 януари 2008 г. е ръкоположен за епископ с титлата Драговитийски и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Ръкополагането му е извършено от патриарх Максим Български. През 2011 година заминава в американската, канадска и австралийска епархия като викарен епископ. На 4 февруари 2018 г. е избран за Видински митрополит.

Негово Високо Преосвещенство (НВП) митрополит Даниил приема новия си духовен сан като служение, свързано с много отговорности за човешките души на миряните в епархията. Два основни проблема вижда владиката във Видинска епархия – издръжката на свещениците и религиозната просвета в обществото.

“Днес ние не познаваме вярата си, не знаем основни неща. Вярата ни учи как да постъпим в дадена ситуация, така че да запазим мира в нас. И когато нямаме това доверие, ние се лутаме, в духовна безтегловност сме. Духовния живот го дава сам Бог, който е дух. Когато нямаме духовни ориентири, страдаме.”

За религиозното образование в България мнението на НВП митрополит Даниил е, че то е абсолютно необходимо и децата трябва да се просвещават във вярата. И прави сравнение с Америка, където в църквата ходи цялото семейство от бебета до възрастни хора.

"В Америка, в момента православието е във възход. Увеличава се броят на православните християни не само от имигрантите, но и от местни хора, които приемат православието. Хората осмислено и осъзнато живеят вярата. Много сериозно приемат вярата, защото са стигнали до нея в процес на търсене. Там нещата са поставени на солидна основа.“

За днешното положение на Църквата в обществото смята, че:

“Спасението ни е от Църквата, защото нейната програма не се променя и няма да се промени. Това е, което ни спасява. Църквата е тази, която може да каже: "Възлюби Господ твоя Бог и ближния до себе си“, това политиците няма да го кажат. Бог има благодатта, която да подпомогне човек.”

Според митрополит Даниил:

"Нашият живот и радостта ни не е в яденето и пиенето, но в духовната радост и чистотата на сърцето. Как ще изпитаме Възкресенската радост, когато повече ни радва яденето и пиенето? Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божията уста.“

Всички православни християни чакат с радост и трепет най-светлия празник- Възкресението.

"Възкресението на Исус Христос е сърцевината на нашата вяра. Бог е животодавецът, това е центърът на нашия живот. Да се доверим, да се доверим на Истината, че Господ Исус Христос го има! Той е нашето спасение! Каквито и трудности имаме – сили ще дойдат, светът ще го погледнем с други очи, всеки един проблем ще се реши. Това го пожелавам на всички – да се доверим. Повярвайте ми – това е така. И ви предлагам да се доверите – изпитайте, вижте и вярата няма да ни посрами“ – обръща се към всички българи НВП Видински митрополит Даниил.