Михал Камбарев, народен представител от ПП “Продължаваме промяната” за област Смолян

Г-н Камбарев, благодаря ви за това интервю. Най-напред бих искала да ви попитам как се чувствате в политиката, вие сте ново лице, млад човек, между впрочем точно на такива хора заложи ПП „Продължаваме промяната“?

Все още се чувствам една идея леко непродуктивен, това е заради цялата среда, която оформя политиката. Аз съм свикнал в бизнеса, където веднага се вземат решения и се формират действия. Докато в политиката не са толкова бързи процесите. Има и процедурни хватки, има и опозиция. Това, което искам да кажа е, че ми се иска да се движим много по-бързо, както в частния бизнес, но не е бизнес, така че работим спрямо ситуацията и колкото ни позволява самата обстановка.

Не е ли по-добре наистина да се управлява държавата като една частна фирма, за да може да върви по-бързо напред?

И да и не. Би ми се искало да се управлява така, за да можем да вървим по-бързо напред и да се взимат по-бързо решения. От друга страна пък, когато говорим за еднолично управление, може би това не е най-доброто. Тогава пък минаваме в една друга форма на управление.

Какви са вашите впечатления от работата в Народното събрание и каква е комуникацията с народните представители, независимо дали са от опозиция или от управляващо мнозинство, а също и с колегите ви от Смолянска област?

Поддържаме комуникация с всички. В Народното събрание редовно общуваме със Зарко Маринов, с опозицията не толкова често, но коалицията е стабилна. Поддържаме комуникация и на ниво парламент и на ниво област Смолян. Стиковаме действията. Бих казал, че комуникацията върви в добра посока, особено коалиционно. Нямаме никакви проблеми в коалицията.

Атмосферата в парламента каква е и какво не ви харесва?

Непродуктивността това не ми харесва. Аз това си го казах и когато гласувахме бюджета. В крайна сметка бюджета е факт и оттук нататък могат да се правят различни инвестиции, за да забързаме промяната

Как се справя правителството с кризите, които го връхлетяха една след друга?

Моето мнение в случая е много субективно. Знам, че обективно погледнато има много насложени кризи. Ако ги разгледаме една по една – Ковид кризата мисля, че добре я овладяхме, макар че не е правилно сами да си слагаме оценки. Знаете, разделихме България на няколко области и вместо да се затваря цялата страна, затваряхме поетапно различни области. Това даде ефект и вече мерките се облекчават. За съжаление по отношение на ваксинацията не успяхме да постигнем целите, които си поставихме. Следващата криза е енергийната – там разделихме енергията за битови и небитови потребители. За небитовите потребители гласувахме различни мерки, които вече се усещат. Цената на енергията не е същата като миналата година. И на мен ми се иска да е същата, но това не е под наш контрол, в цяла Европа е така. Това, което успяхме да направим е да помогнем на бизнеса с помощи и от друга страна да наложим мораториум на цената на енергия за битови потребители, където в последствие успяхме да поработим и върху регулатора, да излъчим и нов председател. Надявам се, че е започнал работа вече на пълни обороти. Следващата криза в момента се развива – войната в Украйна. Стараем се да сме максимално адекватни. Приоритет е да помогнем на българите там и на бежанците, които идват от Украйна.

Трудно ли се управлява една такава широка коалиция, трудно ли се взимат решения?

Не бих казал, че трудно се постига консенсус, то се вижда и от гласуванията. Коалиционното споразумение прави вземането на решения много лесни. Имаме една разписана посока, на която сме се съгласили всички ние. Това улеснява работата в коалицията. Диалога е на добро ниво.

Тоест няма разногласия и сътресения в коалицията?

Абсолютно да. Няма никакви сътресения в коалицията. В Народното събрание имаме някакви разногласия, но те не са породени от интереси или конспирации, а заради бързия темп на работа и бързото вземане на решение. Не винаги имаме време да се стикова всичко, някой някъде е забравил да изкоментира нещата с друг. Потвърждавам, че много добре работим в Народното събрание, в Министерски съвет, както и на областно ниво. Заедно със Зарко Маринов и с екипа от областната управа работим по не малка част от приоритетите за областта.

Вие оглавявате Комисията по превенция и противодействие с корупцията. Справянето с корупцията беше основен приоритет по време на кампанията. Върви ли се към изпълнение на този приоритет, макар и с бавни стъпки?

Не сме толкова бързи колкото и на мен ми се иска. Работата на Комисията е да следи КПКОНПИ, Прокуратура и съответно да помага за изменението в законопроектите и в процедурите по назначение на нови кадри в тези структури. Продължаваме да одитираме дейността на КПКОНПИ. В момента разглеждаме голям обем от информация, която е свършена или не свършена, за да разберем къде точно са проблемите, за да ги атакуваме. От друга страна законопроекта за КПКОНПИ е почти готов. Има малки неща, които да бъдат изчистени и ще бъде внесен. Допускам, че заради всички тези кризи, които ни връхлетяха, ще има леко забавяне. Но от към одит на КПКОНПИ и разглеждане какво се е вършило и какво не Комисията работи на пълна пара. От друга страна реформата в съдебната система. Там също се работи, но за съжаление не сме 12 хил. човека, които могат да работят върху това, ако бяхме толкова хора, нещата щяха да се случват от днес за утре. Виждайки всички процеси, процедури и стъпки, които трябва да бъдат спазени, за да се движим в рамките на закона очаквам, че ще минат може би около два месеца за КПКОМНИ. За прокуратурата ще е малко повече. Третото, което правим в Комисията е разглеждане на сигнали. Малко е тъжно, че получаваме такъв голям обем сигнали, което за мен значи, че има една група хора, които нямат доверие на сега съществуващите органи и в своята безизходица те се жалват на нас. Това не говори особено добре за доверието в съдебната система и в органите, които се грижат да живеем добре в една справедлива държава.

За съдебната реформа от години се говори, но като че ли назад във времето е липсвала политическа воля да се случи. Имате ли вие такава?

Имаме политическа воля, но не искаме да се пристъпва закона. Ще минем по законовите процедури, което може да удължи самата реформа, но ще даде пример, че нещата могат да се случват както трябва, когато се следват законите.

В Смолян имахте приемна, какви проблеми поставиха пред вас хората?

Въпросите са от най-различно естество. Имаше хора с проблеми, които локална местна администрация не разрешава по една или друга причина. Имаше и хора, които имаха интересни предложения за развитие на областта. Имаше и хора от местната администрация, които алармираха за предстоящи проблеми, на които е добре да обърнем внимание, за да ги предотвратим. Не всички са в наши правомощия, но най-малкото, което мога да направя е да поискам информация и да разбера защо даден проблем съществува.

ПП „Продължаваме промяната“ е млада партия, как стоите структурирани по места и конкретно в нашия регион?

Не правим типична пирамидална структура с областен координатор, регионален координатор и още 15 позиции надолу. Стараем се да обединим хора, които мислят по един и същ начин, които са готови да работят и да помагат за родното си място безкористно, защото те така искат и без никакви обещания. Много хора идват и питат какво ще правите за местните избори. Няма ли да ме подкрепите за кмет?! Към момента не заявяваме никаква подкрепа за никого с ясната идея, че търсим хора, които искат да работят за тяхното населено място, без никакви обещания. Всеки го прави, защото иска да помогне.

Как стои въпросът с членската ви маса, все пак това е партия и хората трябва да бъдат обединени по някакъв начин?

Това, в което не вярвам е тази типичната структура, в която едни хора отиват, плащат или не членски внос и стават членове на партията. И какво правят тези хора в партията? Ние точно това не искаме да правим. Ние обединяваме хората, на които им се работи. Имаме различни екипи.

Какви са вашите приоритети, какво свършихте до момента и каква е визията ви за развитие на област Смолян?

Основният проблем в Родопите е голямото обезлюдяване. Заради това обезлюдяване работодателите все по-трудно намират работна ръка, по-малко продават, оттам и оборотът е по-малък и съответно заплатите ниски. Това пък от своя страна кара хората на напускат родните си места и да търсят препитание в големите градове или в чужбина. Това искаме да спрем. От друга страна пък голяма част от младежите, които отиват да учат след 12 клас, не се завръщат в Родопите. В началото имахме амбициозната идея да работим за отваряне на университет. Това обаче не може да се случи, заради това окрупняване, което сега се прави. Нищо не пречи в Смолян да се добавят актуални специалности, заради които нашите деца продължават образованието си тук, а защо не да привличаме и други. Все още не искам да казвам по какви специалности работим. Актуални са и се надявам до края на годината да успеем да стартираме няколко от тях.

Добре, а след това как ще задържите младите хора да остават и да работят тук?

Трябва да привличаме инвестиции в нашия регион. Трябва да има хора, които да го правят това нещо постоянно. В предишната ми работа седем години помагах на общини в Европа да привличат инвестиции. Там имаха специален екип с тази цел. В България все още няма тази практика на много места, с изключение на някои от големите градове. Свързахме се с една дама, която работеше в Пловдив и по нейно време се разви индустриалната зона, разви се IT- сектора в Пловдив. Тя ще помага активно на екипа, който ще бъде назначен в Смолян – двама човека, които под ръководството на тази дама ще работят и ще привличат инвеститори в нашия регион. Трябва да кажем, че привличането на инвестиции не става от днес за утре – необходими са около 12 месеца за да се види резултат.

Една от пречките, които спират инвеститорите обаче е инфраструктурата.

Така е, затова работим по отношение на пътя Смолян – Асеновград. Колегата Зарко Маринов има сериозни комуникации с министър Караджов. Към момента проучваме всички опции, за да видим кой е най-удачния вариант.

По отношение на ГКПП-та оптимист ли сте?

Да!

Да очакваме, че скоро ще бъде отворен пункта край Златоград?

Да

А до края на годината да бъде отворен и ГКПП Рудозем – Ксанти?

Надявам се. Цялата областна управа, всички сме се заели с ГКПП-та. Приоритет са, важни са за областта. Това което направихме – отидохме до Ксанти, видяхме се с областния управител на Ксанти, както и за управителя на цялата префектура. Областният управител на Ксанти има интерес да работи за тези ГКПП-та, но както тук, така и в Гърция трябва да постигнем съгласие на различни политически нива. Колкото и тромаво и бавно да се случва. На политическо ниво имаме пълно съгласие и пълна заинтересованост да се случат нещата и за двете ГКПП-та. От тук нататък това, което сме задействали е да организираме среща между транспортните министри на България и Гърция. Тази среща би трябвало да се случи до месец. Предвид войната обаче може да има малко забавяне. Надявам се да има постигане на съгласие министър – министър и оттам насетне не виждам пречка, за да се случат нещата.

Какво още трябва да се случи в нашия регион, за да бъде притегателно място за млади хора, които да живеят и работят тук?

Трябва да си оправим старото и да създадем ново. Имаме нужда да създадем работни места с висока добавена стойност. Събрахме всички партньори на IT компании в София, които имат допир със Смолян. На тази среща бяхме около 20 човека, тоест имаме немалко и не малки фирми, които са ситуирани в Пловдив и София и шефовете им са готови да започнем да правим нещо за нашия регион. В момента ние сме на ниво как да организираме обучение в Родопите, което да е достатъчно атрактивно и да произвежда достатъчно добри кадри, така че големите фирми да започнат да ги наемат, без да ги карат да ходят в София, и същевременно да им дават заплати от не по-малко от 70 % от заплатите, които давате там. Все още водим разговори, за да изчистим целия процес. Ясно е, че ще отнеме време, за да обучим тези кадри, но се работи в тази посока. Това вече много ще повиши покупателната способност на региона.

Какво искате да кажете на всички, които нямат търпение да се случи промяната?

Ако ми позволите бих отправил две послания. Едното е свързано със слуховете. Голяма част от политиката се води със слухове. Последния месец имаше не малко такива слухове, които бяха изправили на нокти някои институции и трябваше да проверя. Посланието ми е хората да не вярват на слухове. Ако има нещо, което ви притеснява, допитвайте се до народните представители. Ние не сме зависими, не работим за никого, никой не ни казва къде, какво да правим. Проверявайте информацията, която получавате от официални източници. Аз се старая да отговарям на всички запитвания. Относно промяната и аз искам бързо да се случи. Всъщност много неща се случват. Работим на пълни обороти. Батака наистина е много по-голям, отколкото си мислим, но има оправяне и ще се оправи. Добрата новина е, че сме свободни. Водихме си кампанията по такъв начин, че в момента телефона ми звъни с какви ли не искания, но аз мога много спокойно да кажа не на огромна част от тях, които не смятаме, че са в интерес на народа. Тази свобода ни дава възможността да вземаме правилни, макар и не толкова популярни решения. Ние не се борим за следващи избори и за електорална маса, това отвлича съзнанието от настоящите проблеми. Ние сме фокусирани именно върху тях, без да мислим дали ще бъдем избрани за друг мандат. Истината е, че повече от два мандата не съветвам никой да кара в политиката, това според мен те прави негоден за частна служба и те прави зависим. Така, че позитивната новина е, че сме напълно свободни да взимаме бързи, непопулярни решения, такива, които биха донесли на нас негатив, но знаем, че са в интерес на хората.

Какво ще кажете на хората, които казват, че сте млади и неопитни?

О, това е най-голямото предимство. За кое всъщност сме неопитни? Експертизата я имаме. Това, в което сме неопитни са политическите изказвания, неопитни сме в това да седнем да си говорим два часа, използвайки високопарни думи, обяснявайки ние колко много работа сме свършили и какво друго трябва да се направи. В това сме много неопитни, но аз се надявам да си останем неопитни. Искам да продължим да си говорим открито – тука батака е голям, тука сме свършили тези неща, да си говорим в прав текст, за да се разбираме.