Икономически университет - Варна проведе среща-дискусия, посветена на пазара на недвижимите имоти

 Икономически университет - Варна проведе среща-дискусия, посветена на пазара на недвижимите имоти

„Пазарът на недвижими имоти и бизнес оценяването по време на пандемия и несигурна глобална среда“ е темата на среща-дискусия, организирана от Икономически университет – Варна, съобщиха от екипа на учебното заведение.

Събитието, което е част от традиционния формат университет – бизнес и е проведено хибридно – присъствено и онлайн, с участието на зам.-министъра на енергетиката на Република България Пламен Данаилов, изявени представители на строителния бизнес, агенции за недвижими имоти, оценителски фирми и организации, банкови институции, академичната общност от България и чужбина, български спортисти – Калоян Андо-Котоошу (създател на сумо школа в Япония), студенти по програма "Еразъм+” от университети в Германия и Полша, студенти от Икономически университет – Варна към катедра „Бизнес, инвестиции, недвижими имоти” (която е с близо 70-годишна история – първата и единствена по рода си в България), от специалностите "Предприемачество и инвестиционен мениджмънт”, "Недвижими имоти и инвестиции” и "Бизнес икономика” и от магистърските програми "Строително предприемачество и недвижима собственост” и "Управление на проекти”.

"Едва ли през последните десетилетия пазарната среда е била по-непредвидима и несигурна, но и толкова интересна. Преминахме през пандемия, резки промени в цените на енерго ресурсите, прекрояване на територии, бежански потоци, невиждана демографска криза, нечувано технологично развитие. Познаването на причинно-следствените връзки на пазара са в основата на правилните бизнес решения. Но дали логиката и здравият разум надделяват на пазара? Изобилстват примери за надценяване или подценяване на пазарните ситуации и това модифицира пазара. За постигане на баланс трябва да сме в по-висока степен интуитивни, да мислим нетрадиционно, да осъзнаем, че всичко в бизнеса работи на принципа на "скачените съдове” – е подчертал при откриването на събитието проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на ИУ – Варна.

Ето и някои от по-важните изводи, направени по време на дискусията:

  • Снижаване на цената на електроенергията е почти невъзможно. Предстоят обаче сериозни трансформации в сектора, с оглед постигане на прогнозируемост на цената, включително чрез законодателни промени. Изграждането на инсталации за производството на енергия за собствени нужди в размер до 5 МW пикова мощност ще премине само на уведомителен режим. Предстоят редица промени и по отношение на енергийната ефективност на сградите с приемането на Европейска директива, даваща предписания и минимални изисквания, на които трябва да отговарят сградите за жилищни нужди (до 2027 г.) и в публичния сектор (до 2030 г.). Цената на природния газ също ще бъде по-висока;

  • Заплахите в сектора на енергетиката в България са свързани най-вече със зависимостта на страната от доставките на природен газ от Руската федерация. Към момента над 85% от нуждите от природен газ в страната се задоволяват от внос от Русия, дори на моменти наближават 90%, при средна стойност за ЕС 40%. Над 65% от петрола, който се преработва, също е внос от РФ. Работи се за диверсификация, но това са бавни процеси. Изграждането на Българо-гръцката връзка, която със сигурност ще се изпълни в срок, ще намали тази зависимост, но няма да я прекъсне. В допълнение, към момента всички алтернативи за доставка на природен газ са между 30 и 40% по-скъпи от използването на руски природен газ;

  • България е балансиращата структура на Балканския полуостров. Ако на Балканския полуостров има недостиг от около 20 ТW годишно на електроенергия, страната задоволява 9 TW с износ. За следващите години се предвижда този недостиг да се увеличи до 40 TW. Към връзка с това изграждането на нова ядрена мощност е абсолютно необходимо;

  • Българската икономика е най-енергоемката и най-енергийно неефективната от всички в ЕС;

  • Войната в Украйна доведе до сериозен продоволствен проблем. Голяма част от материалите, които се използват в строителството, са внос директно от Украйна и Русия – желязо, дървен материал, алуминий, електрически кабели и др. Това доведе до рязко повишаване на цената на строителната продукция. В момента някои инвеститори повишават цените си с 30 – 40% при ръст за миналата година 10 – 12%. Повишаването на цените засегна и вторичния пазар, макар и по необосновани причини. Има остър недостиг на апартаменти. Балансът на пазара на недвижими имоти отсъства. Но се очаква отлив на купувачи от пазара, което неминуемо ще го балансира. Търсенето се ориентира към старите имоти, поради несигурността на новото строителство – дали ще се довърши, на каква цена. Пандемията принуди много хора да останат вкъщи, в следствие на което те се ориентират към покупка на по-големи имоти (3 или 4-стайни) с над 6-цифрен бюджет, както и на имоти в предградията. Двустайните апартаменти се оказват вече не толкова рентабилни с възвръщаемост под 3%;

  • Приоритетно направление в дейността на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ) е дигитализация и дигитално управление на данни с цел осигуряване на бърз и лесен достъп до информация, свързана с начално обучение и подготовка на оценители или надграждащо обучение на вече сертифицирани оценители, достъп до пазари и възложители. Друг основен приоритет на камарата е актуализация на българските стандарти за оценяване, така че да отговорят на очакванията по линия на зелената сделка, да синхронизират стандартите с наскоро актуализираните европейски стандарти за оценяване, международни стандарти за оценяване и др., така че да бъдат един мощен и силен инструмент за оценителите;

  • В резултат на бежанската вълна от Украйна недостигът на апартаменти в Полша нараства от 1,5 – 2 млн. на около 3 млн. В рамките само на един-два месеца наемите се повишават 20 – 30%, а недостигът на жилища достига 70%. Увеличението на наемите варира от 45% до 72% в различните полски градове, а недостигът на апартаменти варира между 73% и 92% по градове;

  • През последните години банковият сектор в България нараства стабилно и тази тенденция не се променя през 2020 и 2021г., въпреки негативните последици от корона вируса. Банките в България са добре капитализирани и ликвидни, системите за оценка на риска са консервативни спрямо предходната криза (2008 – 2009). Голямо предизвикателство за банковата система се явява дигитализацията, наложена от корона кризата. Очаква се през лятото Европейската централна банка да се намеси и да има леко покачване на лихвите. Но това ще стане плавно, тъй като дългът в еврозоната е много голям. Очакванията за следващите две-три години са за едно плавно покачване на лихвите без да има стрес в системата;

  • Украинските бежанци оказват съществено влияние върху наемния пазар, който беше изключително слаб в резултат на големия отлив на наематели в началото на ковид пандемията. Постепенно през тези две години той успява малко да се раздвижи във високо ценовите наеми, тъй като голяма част от търсенията са от хора, които желаят да работят хоум-офис. Но най-съществено влияние оказват украинските бежанци. За двустайни жилища отделят между 300 и 400 евро, за тристайни – 600-700 евро, като търсенето е насочено към жилища с паркоместа или в квартали, където няма синя зона. Във високо ценовия сегмент търсенето е основно в идеалния център на Варна, в кварталите, които са по продължението на морската градина, Св. „Константин и Елена”, „Ален мак” в частта със затворените комплекси, като наемите на двустайни жилища варират между 500 – 800/900 евро на месец, за тристайни жилища от по-високия ценови клас – 1000 и над 1000 евро. Голямо е търсенето на къщи в ценовия диапазон 2000 – 2500 евро на месец. От началото на годината и началото на военния конфликт в Украйна основният мотив за покупка остава задоволяването на жилищни нужди и съхраняването на стойността на парите, но не и с чисто спекулативна цел. Прави впечатление изместването на ценовите нива нагоре. Голяма част от строителите запазват своето предлагане, преустановявайки продажби.

Участниците в срещата-дискусия, и най-вече присъстващите студенти, са имали възможността да получат ценни съвети за успешно професионално развитие, както и информация за пазара на недвижими имоти в други страни-членки на Европейския съюз. С директно включване от Токио (Япония) и Познан (Полша) във форума са се включили Калоян Андо – Котоошу (роден в България като Калоян Махлянов) и доц. д-р Славомир Палицки (Университет по икономика и бизнес в Познан, катедра „Инвестиции и недвижими имоти”). В резултат на всички обсъждани теми бяха поставиха изключително актуални въпроси, като се обърна внимание на тенденциите на пазара на недвижими имоти и предстоящите активности в Камарата на независимите оценители в България, във връзка с политиката по обучение на кандидат оценители.

Модератор на срещата-дискусия е бил д-р Иво Костов от катедра „Бизнес, инвестиции, недвижими имоти” при Икономически университет – Варна, сертифициран оценител, член на Американското общество на оценителите (ASA), член на Полското научно дружество на недвижимите имоти (TNN), член на Камарата на независимите оценители в България.

Запис от събитието може да бъде проследен в официалния канал на ИУ – Варна в YouTube.

Източник: БТА

Вирни се горе