Държавните ловни и горски стопанства на територията на Южноцентрално държавно предприятие се грижат за доброто състояние на популацията и местообитанията на един от най-застрашените видове птици- глухар. Горите в Родопите, в това число териториите на ловните стопанства на ЮЦДП-Смолян, са с най-голям запас от глухари в страната. Всички дейности във връзка със стопанисването на горите в близост до токовищата, се съобразяват с брачния период и биологичните изисквания на вида. Глухарят (Tetrao urogallus) е категоризиран като застрашен вид птица, съгласно Червена книга на Република България. Отнасянето му към тази категория се определя от съществуващия много висок риск от изчезване поради малки популации, изолацията и бързо намаляване на числеността и площта на разпространение. Глухарите се срещат само в най-старите иглолистни гори и могат да бъдат използвани като индикатор, че гората е запазена в естествения си вид. Мозаечната структура на старите иглолистни гори, с големи отстояния между възрастните дървета, дава възможност за по-лесен полет и движение в гората, а малките поляни с боровинки - за изхранване на малките през лятото. Гнездата пък се скриват в по-младите дървета. Един от най-впечатляващите аспекти от биологията на глухарите е размножаването. Брачните игри започват още в края на февруари, като се извършват на едни и същи места години наред. Тези места се наричат токовища. През брачния период глухарите заемат едно или няколко дървета, които ползват всяка нощ и откъдето започват да токуват няколко часа преди изгрев слънце. На едно токовище обикновено се събират по няколко мъжки. Песента им се състои от 3 части (чукане, плюкане и брусене), с обща продължителност от 6 секунди. При тихо време се чува до около 300 м. Женските загнездяват през април – май, в близост до токовищата, като гнездото е разположено на земята, често до повалено дърво или в основата на някой дънер. Мътилото се състои от 4 до 16 жълтеникави яйца, изпъстрени с кафяви петънца. Като едър и дългоживеещ вид със специфични изисквания към местообитанието, глухарят е приет за индикатор за състоянието на горите и критерий за наличие на високи стойности на биологичното разнообразие.