Д-р Костадин Кетев завършва Медицински университет – Пловдив през 2007 г. През 2013 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2016 г. – по пневмология и фтизиатрия.

От 2007 г. до 2014 г. работи последователно в детските отделения на МБАЛ „Братан Шукеров“, Смолян, и МБАЛ „Св. Мина“, Пловдив. От 2014 г. до момента работи като ординатор в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив. През 2018 г. е асистент към Медицинския симулационен тренировъчен център на МУ – Пловдив.

Д-р Кетев е член на Български лекарски съюз, Българска педиатрична асоциация и Българска асоциация по детска пневмология.

Д-р Кетев, вие сте част от екипа на Медицинския симулационен тренировъчен център към Медицински университет – Пловдив. Бихте ли ни разказали малко повече за него?

Преди всичко искам да кажа, че съм горд за това, че съм част от екипа на Медицинския симулационен тренировъчен център (МСТЦ). За петгодишния период от създаването си досега Центърът бе оборудван с най-модерна техника и успя да се утвърди като първокласна обучителна база, призната и от Американския колеж по хирургия (ACS). МСТЦ получи максималната степен на програмна акредитация – Комплексен образователен институт към ACS, за период от 5 години. Оборудван е с широка гама от апарати, простиращи се от тренажори за овладяване на ежедневни процедури и манипулации, до невероятно реалистични кибернетични манекени, използвани за трениране на клиничното мислене и развиващи способностите за вземане на решения. Венецът на МСТЦ са най-авангардните симулатори за виртуална реалност в областта на ендоскопията, артроскопията, лапароскопската, ендоназалната и очна хирургии, инвазивната кардиология.

В Центъра се провеждат както редовни упражнения на студенти от трети до пети курс, така и свободноизбираеми занимания по специалности. На основата на отличната си материална и кариерна осигуреност МСТЦ се утвърди като национална база за продължаващо медицинско образование.

Само за последната година в Симулационния център са осъществени над 340 обучения, 32 семинара с виртуален пациент (VPs), 2 национални уъркшопа, организирани по линия на Студентския съвет и Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ). Тук се обучават и общопрактикуващи лекари, специализиращи обща медицина.

Каква е ролята на симулационно-обучителните технологии в педиатрията?

Използването на симулационно обучение в педиатрията нараства през последните десетилетия, като целта и стремежът на медицинските университети са да интегрират този тип обучения и да бъде измерена ефективността им. Понастоящем се използват пет основни вида симулационни методи: симулатори с висока прецизност, тренажори, стандартизирани пациенти, виртуална реалност, хибридно обучение. Всеки един от тях има уникални характеристики, които го правят полезен за изпълнение на специфични образователни цели или за оценка на клинична компетентност с различни нива на трудност.

Как се определя ефектът от обучението?

Ефектът от проведените обучения се определя по няколко начина в зависимост от вида им и поставените цели. Например след обучение на процедурно умение (напр. ендотрахеална интубация) участниците се оценят със стандартизирана скала, като трябва да изпълнят определен минимум правилни действия за определено време. Преди година в МСТЦ проведохме проучване въз основа на тест с клинични случаи, при което бе оценено умението на студентите да вземат клинични решения след обучение с виртуален пациент. Това проучване доказа ефективността на този тип обучение.

Какви са вашите наблюдения – редовите лекари имат ли нужните умения да се справят при спешни състояния в детската възраст?

Истината е, че специализантите по педиатрия придобиват по-голяма част от опита си за реанимация на дете, както и процедурните си умения чрез директен контакт с пациент в спешните или интензивни отделения. Независимо от това, проучванията показват, че по-голямата част от педиатрите завършват обучението си с недостатъчни познания и умения в грижите за критично болни деца, а според проучване, направено от Elizabeth Hunt et al., голям брой специализанти по педиатрия трета година никога не са водили реанимация при дете. Именно тук е мястото на симулационното обучение, където могат да бъдат конструирани сценарии с тази цел. Някои изследователи като Pamela Andreatta доказват, че въвеждането на симулационно обучение за реанимация в детска възраст е ефективно и трябва да е част от програмата за специализация по педиатрия. Всъщност, това ще е борбата ни в следващите години. Но за тази цел ние трябва да докажем ефективността на този тип обучение тук, в България.

Нека си поговорим малко и за педиатрията. Какви са вашите наблюдения – доскоро тя беше сред нежеланите специалности, но сякаш интересът към нея се възвръща…

Виждам през последните години, че интересът към педиатрията нараства, а желанието на младите лекари да специализират е все по-голямо. Въпреки това, в малките болници липсват кадри и това в бъдеще също ще е един от проблемите, който трябва да се реши.

Кой според вас е най-големият проблем в детското здравеопазване у нас?

Пред детското здравеопазване има много проблеми, но един от най-открояващите се през последните години е липсата на специалисти по здравни грижи.

И няколко по-лични въпроса. Какво ви носи най-голямо удовлетворение в работата?

Най-голямо удовлетворение ми носи моментът, когато излекуваме дете и то се прибере вкъщи. И, разбира се, когато видя, че на бюрото ми няма повече документи за писане.

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Да бъда добър и искрен към тях и родителите им.

А случай, който няма да забравите никога?

Помня много случаи от практиката си, но най-вече тези, при които диагнозата е поставена трудно, както и най-тежките. Това са и случаите, които ни карат да израстваме.

За какво сте благодарен в живота си?

Благодарен съм на родителите си за образованието, което ми дадоха. Благодарен съм за семейството ми и че намерих човек до себе си, който да издържи на постоянното ми отсъствие от вкъщи. Благодарен съм и на учителите ми.