България отбелязва 175 години от рождението на Христо Ботев. Поетът-революционер е роден на тази дата в Калофер. Градът ще отбележи празника с редица тържества.
С ритуали в цялата страна ще бъде отбелязан рожденият ден на един от най-великите български поети. Ще се проведат ритуали с участието на представителни подразделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националната гвардейска част.
Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово, а по-късно продължава образованието си под ръководството на баща си в Калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. По-късно Ботев заминава за Одеса, но не стига до там. Вместо това стига до Браила, където в началото на 1868 г. се намират много хъшове. Самият Христо Ботев се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението "На прощаване“. През пролетта Ботев играе в организираните от Войников театрални постановки, но след като участва в сбиване с група турци в градския парк, през следващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Димитър Паничков, където работи по онова време.
С негово съдействие започва да издава в. “Дума на българските емигранти” през 1871 г. който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници “Свобода“ и “Дунавска зора“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: “Наместо програма“, “Примери от турското правосъдие“, “Народът – вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, “Петрошан“, "Решен ли е черковният въпрос?“. В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – “До моето първо либе“, посветеното на Мария Горанова “Пристанала“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов “Борба“.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. СЪщата година пристига в Букурещ.
Той започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на “Независимост“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник “Будилник“. През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в “Независимост“ някои от най-известните си стихотворения.
През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет.
Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.