От 25 октомври пациентите ще могат свободно да се лекуват в държавите от Европейски съюз, съобщиха от пресцентъра на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване влиза в сила от 25 октомври 2013 година. Директивата предвижда въвеждането на обща рамка, за да изясни правата на пациентите по отношение на достъпа до трансгранично здравно обслужване; гарантира безопасността, качеството и ефективността на здравното обслужване, което ще получат в друга държава-членка на ЕС; насърчи сътрудничеството между държавите-членки по здравните въпроси. Директивата не се отнася за дългосрочните грижи, трансплантацията на органи и публичните програми за ваксинация. Всяка държава-членка определя една или няколко национални точки за контакт за трансгранично здравно обслужване – в България това ще бъде Националната здравноосигурителна каса. Точките за контакт ще се консултират с пациентските сдружения, изпълнителите на здравни услуги и здравноосигурителните институции. Те ще са отговорни за предоставянето на информация на пациентите относно техните права, когато решат да се възползват от трансгранично здравно обслужване. Гражданите ще получат и координатите на националните точки за контакт в другите държави-членки. Държавата-членка по мястото на лечение организира и осигурява здравното обслужване. Тя е отговорна за гарантиране на качеството и безопасността на предоставеното здравно обслужване чрез прилагането на контролни механизми. Тя отговаря и за защитата на личните данни, и прилагането на принципа за равно третиране на пациенти, които не са граждани на страната. Националната точка за контакт в държавата-членка по място на лечение е длъжна да предостави на пациентите необходимата информация.

След предоставяне на здравните грижи, държавата-членка по осигуряване е тази, която отговаря за възстановяването на разходите на осигуреното лице при условие, че полученото лечение е предвидено в националното й законодателство. Държавата-членка по осигуряване гарантира, че разходите, направени от осигурено лице, което получава трансгранично здравно обслужване, ще се възстановят, ако лицето има право на вида на полученото обслужване. Размерът на възстановяване на разходите на пациентите се равнява на стойността, която би била заплатена, ако лечението е било проведено в собствената им държава. Сумата не трябва да надвишава действителните разходи за грижите. Държавата-членка по осигуряване може да възстанови и свързани с лечението разходи, като разходи по настаняване и пътни разходи. Осигурено лице може да получи възстановяване на разходите за услуги, предоставени и чрез средствата на телемедицината. Държавата-членка на ЕС, където се осигурява пациентът, може да въведе система за предварително разрешение по отношение на определено трансгранично здравно обслужване, за да се избегне рискът от подкопаване на планирането и/или финансирането на нейната здравна система. Тя трябва да предостави това разрешение автоматично, ако пациентът има право на това здравно обслужване и в случай, когато лечението не може да бъде предоставено на територията на страната в срок, който е обоснован от медицинска гледна точка. Държавата по осигуряване може да откаже да даде предварително разрешение на пациент в много специфични случаи (както е посочено в Директивата), когато съществуват риск за безопасността на пациента; риск за безопасността на широката общественост; сериозни и конкретни съмнения за доставчика на здравно обслужване по отношение на спазване на стандартите за качество на обслужването и безопасност на пациентите; когато въпросното здравно обслужване може да бъде предоставено на нейната територия в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка.

Ако пациентът поиска предварително разрешение и условията са изпълнени, разрешението трябва да бъде предоставено в съответствие с Регламента, отнасящ се до координирането на системите за социално осигуряване, освен ако пациентът поиска да бъде лекуван в рамките на настоящата Директива. Административните процедури, свързани с предоставянето на здравни грижи, трябва да бъдат необходими и пропорционални. Те следва да се прилагат по прозрачен начин, в рамките на определените срокове и да са основани на обективни и недискриминационни критерии. При обработката на заявлението за трансгранично здравно обслужване държавите-членки трябва да вземат предвид здравословното състояние на пациента и спешността на конкретните обстоятелства.