д-р Мими Кубатева:Нужна е съвместна работа между институциите,за да се повиши здравната грамотност на нацията

вторник, 28 февруари 2012 г.

За да се повиши здравната грамотност на нацията, е нужна съвместна работа между всички заинтересовани институции и хармонизиране на нормативната уредба. Това каза на форум в София директорът на РЗИ – Смолян д-р Мими Кубатева.

Тя бе поканена да участва в кръгла маса, на която бяха отчетени резултатите от проведено по инициатива на Европейската комисия „Европейско изследване на здравната грамотност на гражданите”. Анализът на данните показва, че 61,4 % от българите срещат затруднение в търсенето, намирането и разбирането на здравна информация, като същия проблем има и почти всеки втори европеец. Според специалистите това води до влошено здравно състояние, намалена възможност за разбиране на здравните проблеми – лични и обществени, повишен риск от пациентски и лекарски грешки, неадекватна самооценка на личното здраве, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване. По време на форума д-р Кубатева изрази мнение, че повишаването на здравната грамотност на българите е възможно чрез увеличаване на здравно-образователните дейности в училище.

Тя коментира два основни закона, регламентиращи дейности с отношение към здравното образование – Закона за здравето и подзаконовите му актове в които има не малко разписани здравно-образователни дейности, касаещи работата на РЗИ, здравните кабинети, детското, майчиното и репродуктивното здраве, и Закона за народната просвета, където тези дейности са по-скоро препоръчителни. Директорът на РЗИ – Смолян изрази съжаление, че и в проекта на Закон за предучилищно и училищно образование дейностите по здравно образование са част от разширената, допълнителна подготовка на подрастващите. По време на форума д-р Кубатева сподели и своите виждания за преодоляването на затрудненията и ефективността на здравно-образователната дейност на РЗИ.

Европейското проучване на здравната грамотност на гражданите обхваща 8000 души на възраст над 15 години от осем държави – България , Австрия, Германия, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Полша и Испания. В страната ни изследването е проведено от Факултета по обществено здраве към Медицинския университет – София. Представителната извадка включва 1002 лица от 28-те области на страната. Въпросите в проучването са насочени към способността на индивидите: да намират достъп до информация ( за заболяване, за лечение, за спешна помощ, за промоция на здраве, за профилактика, за вредни за здравето навици и справяне с тях и др.), да разбират получената информация и да я използват за управление на собственото здраве.

Анализът на данните показва, че 19% от българите, живеещи в по-малките градове трудно си позволяват да отидат на преглед. Повечето разбират дадените от лекаря препоръки, касаещи здравето им. Трудност в разбирането на тази информация срещат предимно хора на възраст над 55 години.

Анкетираните, имащи деца са значително по-ориентирани (в 68% ), „ какво трябва да правят при спешен медицински случай” и са по-активни при намирането на адекватна информация по отношение на организацията на спешната медицинска помощ у нас. Най- слабо образованите лица в 49% не знаят какво трябва да правят при спешен медицински случай. Близо половината от анкетираните българи ( 46%) споделят, че се затрудняват в намирането на информация по определи теми като например ваксинации, профилактични прегледи и такава за справяне с проблеми като стрес или депресия.

Много от тях ( 42%) срещат трудност и при намирането на информация за дейностите, които ще спомогнат за по-доброто им физическо и психическо здраве. Според българските специалисти вероятните причини за недостатъчна информираност на хората и недостатъчните им умения да предприемат дейности, свързани с лечението, профилактиката и промоцията на здравето, са както липсата на активност и заинтересованост от страна на гражданите, така и недостатъчната отговорност у множество институции-семейство,училище, медии, здравни служби и др. Факт е обаче, че хората с недостатъчна здравна грамотност по-често посещават лекар и влизат в болница, допускат грешки в приема на медикаменти, затрудняват предписаното им лечение и крият потенциален риск за собственото си здраве.

Участниците във форума бяха единодушни, че повишаването на здравната грамотност е неизползван до момента ресурс в България. Наред с чисто икономическото си измерение, тя би подобрила резултата от медицинското обслужване, както и здравния статус на българските граждани. Констатираните по време на проучването проблеми са оповестени по време на Европейска Конференция в Брюксел в края на миналата година и предизвикаха дебати по темите:

Одобряване на нов концепционен модел и съвременен европейски инструментариум за оценка на здравната грамотност на населението. Анализ на установените проблеми и избор на интервенционни проекти за повишаване на здравната грамотност и изграждане на европейска мрежа от национални и обществени структури за тази цел. Представяне на резултатите от съществуващи национални модели и проекти за здравна грамотност. Проблемите на здравната грамотност – приоритет в дейностите на КЕС и държавите-членки на Европейския съюз.

Като партньор на Проекта за европейска здравна грамотност, фармацевтичната компания МСД – България обяви старта на кампанията „Сила за здраве“, която има за цел да информира хората за профилактиката на социално-значими заболявания.

Източник: Пресцентър-РЗИ Смолян

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009