На Велики четвъртък, 17 април, в най-съкрушителната вечер, с благоговение и при присъствието на богомолци, чинът на Дванадесетте евангелия се изврши в храм „Св. Дух” – Смолян. На този ден християните съпреживяват трагичните моменти в изкупителното и спасителното дело на Господ Иисус Христос, като припомнят Тайната вечеря със светите апостоли, установяването на св. Евхаристия. За да даде пример на смирение, преди вечерята, Господ Иисус препасал кърпа и умил нозете на своите ученици. По време на вечерята, отправил поучение към тях – да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Припомня се молитвата Му в Гетсиманската градина / Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а, както Ти!”/,предателството на Юда Искариотски, съда при юдейските първосвещеници Ана и Каиафа, издевателствата на войниците над Господа и Неговото Разпятие.
Богослужебното последование бе възглавено от Негово Преосвещенство Смолянския епископ Висарион, викарий на Пловдивския митрополит Николай и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия.С Владиката съслужиха свещеноиконом Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество и свещеноиконом Димитър Куцев, председател на храма. Откъсите от св. Евангелие бяха четени по реда на старшинство – от Преосвещения епископ и свещениците. Между петото и шестото евангелие, бе изнесен светият Кръст и изображенията на света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия престол през цялата година. Те бяха поставени в средата на храма с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и разпятието му. Развълнувани, миряните се поклониха пред Светото разпятие, превърнало се в този ден от инструмент за позорна смърт в оръжие на спасението и извор на живот.След това продължи четенето на определените свети евангелия.
В края на последованието викарният епископ се обърна към богомолците с прочувствена проповед:”С молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Христос вече навлизаме в скръбното време на Разпети петък и в ужасяващите страдания на Господа.Можем ли да стоим и да гледаме към Него равнодушно?Ако някой може, тогава той не е християнин.
Така с трънен венец и багреница Пилат извежда Спасителя вън пред първосвещениците и народа / Йоан 19:4-5/, каза в проповедта си архиереят. Ние знаем края: Пилат „им го предаде, за да бъде разпнат”/Йоан 119:16/. „Съблякоха му багреницата, облякоха му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие”/Мат.27:31/Духовният водач призова мислено да коленичим в подножието на светия Кръст, на който е разпнат Господ Иисус Христос, сърдечно да Го прегърнем, благоговейно да Го целунем и из дълбините на душата си/Пс.129:1/ през сълзи да викнем:”Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое възкресение”!
Преди да се разотидат по домовете си, верните християни със скръбни сърца размисляха за посланията от Светото Писание . Търсейки Бога в своите неволи и беди, прозряха, че е . нужно помирение и любов към ближния, но и помирение със себе си - най-трудният нравствен урок.
Сийка КЕТЕВА
