Строителен работник, учителка по български език, компютърен специалист, попфолк звезда, журналист, студент. В международния ден на ненасилието на ООН, 2 октомври, ви запознаваме с историите на 16 души, обединени не само от това, че живеят в България, а и от сблъсъка им с един все по-често срещан феномен: езика на омразата – като негови адресати или ползватели.
„Разбира се, че има думи куршуми, думи ножове, думи оръжие. Езикът на омразата е това – ти стреляш по човека срещу теб“, казва Васил Боянов, по-известен като фолк звездата Азис.
Той споделя, че още от 7 или 8-годишен е подложен на омраза заради етническия си произход и сексуалната си ориентация.
„Последствията могат да бъдат много страшни – те могат да те докарат до депресия, до самоубийство, до престъпление“, смята той.
Интервюто с Азис дава началото на поредица от откровени разговори за езика на омразата, които можете да гледате на интернет страницата www.stophate.bg, както и в YouTube. Сред интервюираните са музикантите Венци Мицов, Иван Стоянов, известен и като „Анджелика“, журналистът Явор Дачков, учителите Емил Джасим и Рашел Леви, активистката на крайнодясната формация Български национален съюз Петя Георгиева, ромските активисти Христо Николов и Михаил Мишев, компютърния специалист от американски произход Антъни Линдзи и др.
Разговорите са част от проекта “Не просто думи”, или “Not Just Words”, подкрепен от програма „Права, равенство и гражданство“ на ЕС. Той обединява представители на общности, засегнати от враждебна реч, сред които ЛГБТИ активистите от фондациите „ГЛАС“ и BILITIS и Организацията на евреите в България „Шалом“, с журналистическото сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“ (АЕЖ) с цел създаването на среда, която противостои на речта на омразата.
Речта на омразата е често срещано явление в българския политически и медиен пейзаж, като по данни на фондация „Отворено общество“, най-засегнати от него у нас са ромите и ЛГБТИ хората. Съвременните форми на антисемитизъм се промъкват в популисткия дискурс на радикалните националисти. Зачестяват и антисемитските нападения, като освен вандализирането на еврейски гробища, през юни и детска площадка в София осъмна надраскана с 56 свастики – символи на расизма и антисемитизма.
Хомофобската атака в Пловдив в неделя, при която непълнолетни и малолетни скандираха срещу хората с различна сексуална ориентация и нападнаха други деца заради външния им вид, е един от най-шокиращите примери за това как безконтролното използване на език на омразата може да прерасне в агресивни действия.
Актуално проучване на Европейската агенция за основни права, проведено сред 140 000 участници от 30 европейски страни, нарежда България сред страните със слаби резултати по отношение на равенството и безопасността на ЛГБТИ хората. Едва 22% от българите с различна сексуална ориентация не се притесняват да я разкрият, при 47% средно за 28-те страни членки на ЕС. Над половината от ЛГБТИ българите, или 52%, се чувстват дискриминирани поне в една сфера от живота си, на фона на 42% за ЕС.
Обекти на атаки заради сексуалната си ориентация са били 13% от участниците в изследването, като едва 12 на сто от жертвите на насилие са сигнализирали полицията за това. У нас, престъпленията от омраза по сексуален признак не са официално санкционирани от закона.
На 19-20 октомври фондация Билитис ще бъде домакин на международната онлайн конференция Safe To Be, която ще адресира темата за анти-ЛГБТИ престъпления и реч на омраза, събирайки специалисти по темата от цяла Европа. Повече информация очаквайте на https://www.speakout-project.eu/
Проектът “Not Just Words” се осъществява с финансовата подкрепа на програма “Права, равенство и гражданство” (2014-2020) на ЕС.