Хайде да напишем приказка!
Преди повече от месец започнахме заедно да съчиняваме приказки с различни и малко странни заглавия – такива, каквито ги измисляше невероятният италиански разказвач Джани Родари. За моя голяма радост, продължавам да получавам приказки от родния град на писателя – Римини и децата от Българското училище там! За днес приказка ми изпрати Алессандра Фалцари. Публикувам я с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!
Благодаря и на Алессандра, която изпрати и по пет съществителни имена с буквите А и Р, от които съставих заглавието за следващата седмица. Думите са: ананас, агне, азбука, албум, айсберг, ръце, роза, риба, ракета, рак. Ще чакам следващите думи-предмети с буквите Д и К. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (18 май), напишете и по пет същестителни нарицателни имена. А до тогава очаквам „Приказка за албума на Малкия рак“. Разкажете къде е пътешествал Малкия рак, какво е видял, какво му е харесало, с кого се е срещал, кой го е снимал, как е направил албума, къде го държи и т. н. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките. Трета благодарност на Алессандра за днешната!
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Алессандра Фалцари , 1 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Живяло в един град едно момиченце на име Мария. Един ден тя излязла да се полюлее на люлката в градината на своята къща. Мария много обичала да седи на люлката, лекичко да се полюшва и да гледа небето, да слуша песните на птичките.Този ден, както си седяла и се люлеела, изведнъж заваляло. Мария бързо се прибрала вкъщи. Не след дълго, дъждът спрял. Слънцето огряло и на небето се появила дъга.
Мария, която само 1-2 пъти била виждала такова нещо, много се зарадвала, излязла отново и седнала на люлката. Започнала да се любува на дъгата и си помислила: „Сега ще се залюлея толкова силно, че да я стигна и да я хвана!“
Не щеш ли, люлката чула желанието на момиченцето и решила да изпълни мечтата й. Мария още не се била залюляла, когато люлката я изхвърлила нависоко и тя бързо се озовала на дъгата. Колко красиво било там!… Седем цветни пътечки… По коя да мине първо?… По жълтата ли?… Или по червената?… Всичките са толкова красиви! … Заподскачала Мария по всяка пътечка, докато се уморила и поседнала в края на дъгата. Тогава се сетила за своята люлка, люлката я чула и я повикала при себе си. Полюляла се Мария, разказала й какво видяла и после се прибрала да вечеря.
Така люлката успяла да изпълни мечтата на Мария, а тя – да докосне дъгата.
Соня Мачорска