На 21 юли 1981 година умира Людмила Живкова /1942-1981/, български политик и държавник, първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975), председател на Комитета за изкуство и култура, председател на Инициативния и организационния комитет на първата международната детска асамблея “Знаме на мира” (проведена от 16 до 25 август 1979 г.)

Людмила Живкова е родена на 26 юли 1942 г., завършва история в Софийския университет (1965), после история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд. Назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), а след това е и първи заместник-председател (1973-1975). Става председател на Комитета за изкуство и култура (длъжността е с ранг министър) от 1975 г. до смъртта си през 1981 г. Член на ЦК от 1976 г., на Политбюро от 1979 г., народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.

В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за Култура – начело с историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят – прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Още по-забележителен е приносът й в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Изложбата “Тракийското изкуство и култура по българските земи” гостува в над 25 столици по света и става причина за световен интерес в областта на тракологията. Съдейства българи – учени и културни дейци да имат възможност за излизат и работят в Западна Европа и САЩ.

По нейна инициатива са организирани: честването на “1300 години България”, Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на “Национален Дворец на Културата” в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), откриването на много културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна и организирането на археологически експедиции.

Многобройните мероприятия, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина се тълкува като “национализъм” от КПСС, в противоречие с пролетарския интернационализъм; особено остра е реакцията срещу “1300 години България”.

По спомени от съвременници, след тежка автомобилна катастрофа през 1973 г. Людмила Живкова се увлича по източни философии и установява близки отношения със семейство Рьорих (проповядват философско-социалното учение Агни Йога, което е преследвано до 1987 г.). Така, тя отказва да взема предписваните й медикаменти и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. Известни са отношенията и с Ванга.

Людмила Живкова е дъщеря на Тодор Живков и висш политик, затова и причина за смъртта й остава мистериозна и поражда множество градски легенди – (умира дни преди 40-я си рожден ден) – от версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест до нелеп трагичен инцидент, която отнема живота й.

Оценките за нея като политик варират извънредно много. След смъртта й, режимът на Тодор Живков често ненужно преувеличава заслугите и, и то въпреки че културна политика на България бързо отстъпва от повечето нейни идеи. Противниците й я обвиняват за огромните средства и амбициозни проекти.

Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това Людмила е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като несъмнено противоречива личност, но извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследството в родината си.