На 14 октомври честваме паметта на преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска. Тя живяла в X-XI век, била родом от Епиват (Тракия) на брега на Мраморно море от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал Свети патриарх Евтимий, пише pravoslavieto.com.

От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата “Св. Петка Търновска” във Велико Търново.

Света Параскева или Света Петка е небесна покровителка на Видинска епархия. Според житието на светицата докато живяла сред хората – не й обръщали внимание. След смъртта й я погребали в гробището за страници. Тя тръгва по пътя на добродетелта като се отказва от привлекателността и удобствата на светския живот. Заминава на поклонение в Йерусалим, след което се заселва в пустинята.

Само на Бог са известни подвизите, които извършва там. По Негова повеля светицата се завръща в родния си град. Живее като чужденка в него неразпозната от близки и приятели.

Бог я прославя след смъртта й заради смирението и себеотричането. През 1238г. цар Иван Асен принася мощите й в град Търново.

Св. Патриарх Евтимий съставя житие на Преподобната и превежда името й като започва да я назовава Петка. След като турците завземат Търново мощите на св. Петка са в Константинопол, а от 1641г. се намират в гр. Яш във Влашко.

Според народните поверия с настъпването на Петковден идва краят на лятото и започва зимата. Света Петка е покровителка на брака и плодовитостта.

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честито!