Баба Марта е!

Баба Марта е!

Днес отбелязваме Баба Марта, един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет – мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят.

Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял.

В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.

Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец.

Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и обичая на 1 март да се закичват с мартеница – както я наричаме у нас, а в Румъния – марцишор.

Румънската Баба Марта – Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела.

Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.

На север от Дунава марцишор – умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта.

Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.

Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва.

Вирни се горе