Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Предвижданията на руското командване, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Твърдишкия проход, се оказват погрешни. Сюлейман паша съсредоточава силите си за преминаване през Шипченския проход. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине през прохода и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден, когато турските войски предприемат 11 атаки, а боеприпасите са на привършване. Защитниците – руски войници и български опълченци, се бият с хладно оръжие, камъни и дървета. В този критичен момент от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой войските на Сюлейман паша отстъпват. Боевете продължават и през следващите три дни. Убитите и ранени защитниците на прохода са 3773 души. Загубите на турската армия са двойно повече. Сюлейман паша преминава в отбрана, не успява да се включи в помощ на турските войски в Северна България и това променя хода на войната. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.