Голям проблем ни е намирането на адресите в Смолян, заяви д-р Чавдар Тарънски от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Смолян. „Особено критично е положението през нощта – много се лутаме, докато търсим адреса на пациента и няма и кого да спреш да ти каже. През деня поне спираш, питаш и продължаваш, докато откриеш къщата или блока. Обикновено никой не излиза да ни изчака, за да ни улесни. Тогава се губи ценно време до пристигането ни при болния и да му окажем помощ. Много е сложно намирането на адрес. Често закъсняваме и ни се навикват, но закъснението е не защото не сме тръгнали навреме, а защото не можем да ги открием. Блоковете са много объркани – номерата им не са последователни. До блок 7-ми е блок 13-ти, до него е 10-ти. До блок 16-ти е блок 21-ви. Не знаеш кой е вход А, кой Б и т.н. Въртим се по сума време, особено в тъмното през нощта, докато се ориентираме. А минутата за критично болен човек е страшно ценна. 3-4 минути закъснение може да му костват живота. А ние понякога губим половин-един час в лутане. Много често сме имали разправии с близките на болен. Винят ни, че закъсняваме, а те са казали какво му е на човека, какъв е адресът и са бързали да затворят телефона. Разбирам ги, че са притеснени, но за 30 секунди може да обясниш правилно къде е адресът, така помощта за болния е по-ценна”, посочи д-р Тарънски. Негови колеги разказват, че неотдавна тръгнали към блок „Прогрес – 3” в Устово. Търсили го доста и накрая се принудили да звънят и да будят познати в 3 часа през нощта, за да ги упътят. Ще кажат хората: Толкова време не може ли да ги научат? – Не може. На мен мисълта ми, когато тръгна за спешен случай, е не да помня номера на къщата или блока, а в какво състояние ще намеря пациента, за който съм тръгнал. Концентрирам се върху това какво ще намеря и как да реагирам, как да помогна. Невъзможно е да се запомнят всички адреси, абсурдно е – те са хиляди. Затова едно хубаво маркиране, обозначаване на блоковете и къщите ще ни е от голяма полза. Много пъти сме молили: „Абе, хора, изпишете номера с една блажна боя. За минутка работа е, а ще ни спести толкова размотаване като ни викате друг път”. И не съм видял някой да го е направил. А много често едни и същи хора ни викат. Да отиде линейката навреме и екипът да окаже помощ на пострадал или заболял е в общ интерес, каза д-р Чавдар Тарънски. Не бива само да ни упрекват, че се бавим – ние сме две страни на една монета, и двете страни трябва да положим своите усилия, за да върви работата. Ако няма с какво друго – с пастели, с тебешир да напишат номера на къщата. Елементарно е като усилие, което на нас ни спестява много време лутане. А блоковете трябва да са обозначени с големи цифри, като 12-ката на „Невястата”, и на всяка входна врата – ясна, голяма буква, допълни медикът. Негови колеги разказват, че преди дни са загубили около час, докато търсят адрес на улица „Кокиче”, пък то се оказало, че болният е в блок „Кокиче”. „Цял час търсихме в тъмното, всички спят, заключени входове, а не можем да пуснем буркан посред нощите. Много често се разделяме със шофьора в различни входове или къщи, и той обикаля, и аз обикалям, докато издирим болния къде е”, разказва фелдшер от ЦСМП. А когато има и лекар – тримата се разпределят и издирват в тъмнината. „В чантата задължително имам фенер и в джоба си нося още един – да си светим, защото откак направиха промяната в Енергото за плащането на общите части – почти всички входове са неосветени”, каза д-р Тарънски. Имаше една инициатива – за летните младежки бригади. Защо не ангажираха младежите да обозначат всички улици и блокове в града? Тези млади хора наистина можеха да направят нещо трайно и много полезно. Веднъж направено, щеше да остане задълго. Ще е полезно не само за нас, а и за хората, които разнасят експресните пратки, и за всички, които търсят адреси. Проблемът е сериозен и час по-скоро трябва да се реши. Ако има добра маркировка, ние няма да се бавим. Ще бъдем по-ефективни и по-полезни. По думите на лекаря в ЦСМП указателните табели по кръстовищата съвсем не са достатъчни. Оказа се, че го този проблем и в другите филиали, например в Чепеларе. Там също редовно дават указания на спешния екип как да намери адреса. И все пак в малките градове хората се познават повече, а в Смолян – не, и да се ориентираш в тъмното е ужасно, а рискът за живота на болните – огромен.