Проф.Кръстьо Петков: Изход има! Даже два!

петък, 15 март 2013 г.

Как да се излезе от очертаващата се задънена улица, в която попадна гражданската революция в България? Наричам я „задънена”, защото силите на Промяната и на Статуквото, увлечени в противоборство, се се изправиха пред две препятствия, които не знаят как да преодолеят.Едното препятствие е блокираният парламент; другото е замрялата икономика. Без функциониращ парламент няма как да се изпълнят дори и минималните искания на гражданските движения за промяна в изборните правила. Не заработи ли отново икономиката, надеждите, че коланът, който ги беше стегнал до задушаване мнозинството българи, ще се отпусне и битието им ще се подобри, също угасват.

Проблемът с парламента можеше да се реши за дни. Утрешният ден ще покаже дали последното оръжие на гражданите: „блокада”, ще им позволи да пробият глухата отбрана на изплашените до смърт, егоистични партии. От какво се страхуват самопровъзгласилите се елити? От това, че присъдата , която им прочете народът: „Всички вън”, следва да се изпълни от самите тях. Как? Като прегласуват Изборния кодекс и отворят врати за пряко, равностойно участие на граждански формации в изборите на 12 май: регистрация с минимален брой подписи; символична парична вноска и базплатен достъп до медиите. Случи ли се това, има реална опасност партиите на статуквото и голяма част от абонираните за властта политици да бъдат издухани от авансцената. Затова ще се съпротивяват докрай, въпреки замислената обсада.

Процедурният/политически изход трябва да се намери от президента. Още повече, че на свикания от него КСНС работата беше свършена наполовина-обяви се дата за избори, дадоха се уверения за връщане на мандатите и…дотук. Единствено държавният глава има аргументи да убеди партиите-дезертьори на (местна почва и чрез старшите им партньори от европарламента) да отговорят на натиска на Улицата и да хвърлят мост към пряката демокрация. Проваленият Обществен съвет и зациклилите разговори за съставяне на служебно правителство са сериозен повод за преосмисляне на президентската инициатива.

Проблемите в икономиката са трупани с години и няма как да се решат за месец-два . Икономиката е тежка машина и трудно маневрира по неравен терен с опасни наклони, каквато е сегашната кризисна ситуация. Но мерки за стабилизация и оживление, които да заменят четиригодишната безплодна терапия, приложена от прехваления специалист по управление на кризи Симеон Дянков, трябва да се предприемат незабавно. Всеки изгубен ден влошава фискалната картина, стопява паричните резерви и демотивира бизнеса. Ако се бавим, на въстаналия народ ще бъде сервирана точно противоположната оферта на стартовите им искания: озаптяване на ценовата спекула и увеличаване на доходите.

Преди да ни беше ощастливил с оставката си г-н Дянков, да се настоява за каквато и да е смяна на икономическата политика, беше самоцелно, дори безмислено упражнение. Но днес корифеят на равновесните бюджети го няма, неговият ментор Борисов също беше низвергнат от разлюбилите го маси. Пътят е разчистен, а набъбващият риск от трудно лечима ликвидна криза, в която изпада държавата,изискват без отлагане да се направи завой към политика на финансова стабилизация и икономически растеж. Не първо едното, после другото ( както съветват пазарните фундаменталисти), а като паралелно действие, с точно премерени ходове и прецизно калкулирани ресурси.

Как на практика да се случи това? Осмелявам се да твърдя, че вече има разработени варианти на нова стратегия, които следва да се съберат на едно място, да се поставят на общо експертно обсъждане, за да се стигне до политическо решение. От кого? На първо време – от служебния кабинет, с подкрепата на президента; впоследствие – от редовно правителство (надявам се разумът да надделее над емоциите и то да е програмно).

Към този момент има четири публично огласени оферти за антикризисна програма, в която доминират спешни и средносточни икономически мерки: от Експертно сдружение ГЛАС, КНСБ, проф. Димитър М. Иванов (Лондон) и проф. Иван Ангелов (БАН). Всички те са дадени за ползване от президентството и са известни на онези лидери на протестиращите, които заявиха публично: на ход са експертите!За улеснение на специалистите по кризисно управление, а и за по-широк кръг от читатели, публикувам в блога като прикачени файлове посочените разработки.

Искрено се надявам, че публичният дебат по най-важния въпрос: има ли изход от икономическата криза и какъв да е българският отговор, вече ще се концентрира върху конкретиката: подбор на най-добрите решения, предложени от българските експерти. Поради това в следващите редове ще обърна внимание върху съвпадащите мнения, които подсказват коя рецепта е с доказана лечебна сила.

Първо, пълен независим одит на публичните финанси – бюджет; фискален резерв; предстоящи плащания по облигациите „Дянков”(вкл. огласяване на списъка на облигационерите); неразплатени задължения към общините и бизнеса; към външни кредитори и инвестиционни партньори. Това предложение означава, че доверие към отчета, внесен КСНС от ексминистър Дянков не може да има. Както и че отговорността му за състоянието, в което оставя държавната хазна, трябва да се носи докрай.

След одита, който е задължение на служебия кабинет, следва актуализация на бюжета за 2013 г., чиято приходна част по начало е издънена (това е и първата задача на следващото правителство).

Второ, пълен преглед и ревизия на управлението на енергийния сектор. Първите стъпки вече са направени с решението на ДКЕВР за намаляване цените на тока и откритата процедура за отнемане лиценза на ЧЕЗ. Но демонополизацията на публичните услуги изисква да се приложи специален алгоритъм: от обратно изкупуване на мажоритарните държавни дялове от ЕРП-та, през ревизия на антипазарните договори със собственици на ТЕЦ и междинни търговци, до създаване на постоянно действащ граждански надзорен съвет за контрол върху ценообразуlането и договорните взаимоотношения на държавата в този сектор (работещ алгоритъмът вече е предложени- виж. сайта „Правен свят”).

Трето, спешни мерки за компенсиране на орязаните доходи и възстановяване на покупателната им сила – по приоритетите, предложени от КНСБ (индексиране на пенсиите с 12%, повишване на енергийните добавки, на минималната заплата и заплатите в бюджетния сектор- всичко от 1 април, 2013 г.);

Четвърто, обосновка на необходимостта и начални преговори за получаване на гъвкава кредитна линия от МВФ (аналогично на заема, който взе Полща в началото на кризата). Този заем да бъде използван приоритетно за преструктуриране на икономиката, модернизация на инфраструктурата, инвестиции в образованието и науката, кредитиране на средния и малкия бизнес, както и на самозаетите. За тази цел се препоръчва създаването на национална инвестиционна банка като алтернатива на замразената кредитна дейност на конвенционалния частен/чуждестранен банков сектор в България.

Пето, следващият парламент да внесе промени в законодателството, с които за отмени антиразарните привилеги на банките и да пресече порочната практика за едностранна промяна на условията по кредитите. Приемането на подготвените проектозакони за финансов омбудсман , за фалита на физическите лица и др. са също част от пакета мерки, целящ да защити интересите на данъкоплатците и потребителите.

Колко ще струва всичо това и откъде пари: такъв е дежурният въпрос, който сме свикнали да чуваме от години.

Едното възможно решение е да се разчита на ново предпазно споразумение с МВФ, за което стана дума по-горе.

Второто решение е да се промени макрорамката за 2013 г. и в средносрочен период, като се коригират предпазливо два основни индикатора: бюджетния дефицит (увеличение с около 1% и дела на външния дълг спрямо БВП- до 25-27%). Конкретните разчети за допълнителните приходи от тези промени са направени от проф. Иван Ангелов (виж прикчения файл). Въвеждането на умерена прогресивна данъчна система за корпоративните и лични доходи на мястото на провалилия се плоск данък е също част от стабилизационния пакет.

Няма съмнение, че точно тази, последна част от препоръчваната нова фискална и икономическа политика ще предизвика яростна съпротива от здраво окопалите се в и около върховете на властта пазарни фундаменталисти. Да се спори с тях е безмислено, дори контрапродуктивно. Затова на евентуални техни възражения бих противопоставил аргументите на доказани международни авторитети, които следят ползите и вредите от сляпата „остерити” политика:

Първият е проф. Нориел Рубини, който при неотзавнашното си гостуване в у нас на въпроса : допустимо ли е известно покачване на бюджетния дефицит в страна като Българи?” отговаря утвърдително; Вторият е Мартин Волф, който в своя статия с емблематичното заглавие „Тъжният летопис на фискалната „остерити”, публикувана във „Файненшъл таймс” (27.02.2013) препоръча пакет от пет мерки за съживяване на икономиката на европейските страни –четири от тях съвпадат с предложенията на българските експерти, изложени по-горе!

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009