Кръстьо Петков: Кръглата маса забави развитието на България

Кръстьо Петков: Кръглата маса забави развитието на България

Днес, 20 години след провеждането на Кръглата маса, остава въпросът, струваше ли си от позициите на днешния ден да се провежда такъв форум. Това попита в студиото на БНТ лидерът на ОБТ Кръстьо Петков. Според него Кръглата маса е имала и положителни страни, но негативите за страната са били повече. „Кръглата маса забави развитието на България с няколко години. С течение на годините, то се увеличи – отиде се към един вариант на помирение и това остави на заден план икономиката", смята Петков. По думите му това е бил моментът, в който тези, които са успели да се ориентират да участват в преразпределението на финансите на държавните активи. „България, с много малки изключения, мина направо от тоталитаризъм към олигархична държава. Днес ние твърдо сме олигархична държава", твърди лидерът на ОБТ.

Петков смята, че преди 20 години е имало две кръгли маси. Едната е била официална за пред хората, а другата в тесен състав, чиито решения не са ставали публични. на неофициалната кръгла маса, според него са решени въпросите свързани с властта, икономиката и допускането на ДПС до властта. „Всичко това беше взето като решение от кръга около Луканов-Лилов-Пирински, а в СДС – кръга около Желев, Луджев. Те със сигурност са имали контакти. Важните неща се решават винаги зад кулисите", каза Петков. Пропуск е, смята Петков, че на кръглата маса е дискутиран Указ 56, който е предрешил преразпределението на около 1/3 от паричните активи на страната. „Пропуснали сме на кръглата маса да запушим една много сериозна дупка, а през това време някои хора са си решили проблема за десетилетия напред", каза той.

От Аристотел насам старият елит ражда новия. Това пък обясни Емил Кошлуков, един от участниците в Кръглата маса. „Опозицията в България тогава беше от учени, поети, писатели, това беше интелигенцията, която оглави протеста. Икономисти нямаше, така че БКП и старият елит беше много по-подготвен", каза Кошлуков. Проблемът, според Кошлуков, е започнал след Кръглата маса. „За мен проблемът е след като се направи първото правителство на СДС – 1992 г., тогава СДС пропусна или се отказа да направи разследванията за изнесените финансови активи, да се отворят досиета и т.н. Вижте кой е направил приватизацията и големите сделки", каза Кошлуков.

Вирни се горе