Пациент благодари за грижите и лечението в смолянската болница в отворено писмо до министъра на здравеопазването,съобщи пресаташето на здравното заведение Анита Чолакова.В писмото се казва:

До Министъра на здравеопазването на Република България Копие До Ръководството на МБАЛ „Братан Шукеров” гр. Смолян Копие До БЛС гр. Смолян

Уважаеми Г-н Министър, С това писмо искам да изразя своята голяма благодарност и преклонение към специалистите от МБАЛ „Братан Шукеров” гр. Смолян и най-вече към екипа на отделение „Травматология” с началник доктор Герган Киричев. Макар да измина повече от една година, тези и много други благородни чувства и благодарност не са спрели да ме вълнуват. Нещастен повод за това стана пътният инцидент, който претърпях към 15:30 на 13.10.2009 год. на излизане от гр. Чепеларе. На снимките по-долу можете да видите мястото на шофьора на колата, от което бях изваден целия натрошен и безпомощен. Едва след около пет часа дойдох в съзнание и първите си впечатления никога няма да забравя. Топлите грижи на специалистите от интензивното отделение, дежурен лекар където бе тогава доктор Събев. Аз не знаех какво ми се е случило точно, но изпитвах адски болки по цялото тяло и не заех коя част по мен е натрошена и коя е здрава. Пълните изследвания, рентгеновите снимки и скенера на главата ги помня като в един кошмарен сън, понеже се наложи да ми режат всички дрехи, за да може да ме съблекат… С мен в колата, по време на катастрофата, бе мой партньор от Италия г-н Алдо Москароли. Той също получи много травми и беше безумно изплашен. Постоянно ми казваше, че трябва незабавно да ни транспортират до София в някоя столична болница. И каква изненада – някои от специалистите започнаха да го успокояват на английски език и благодарение на това и на медикаментите, които веднага започнаха да ни поставят той преодоля шока и заспа. По-късно той се успокои и никога повече не пожела да бъде преместван в друга болница. Някъде към 21 часа забелязах, че един много тих и скромен доктор изчаква другите специалисти да завършат процедурите си с мен. В един момент той и сестрата с него ме поеха и за няколко минути ми поставиха екстензия на левия крак. Така за пръв път се запознах с доктор Киричев. Положението ми се оказа много сериозно. Имах сътресение на мозъка, счупена на много части лява бедрена кост с голям вътрешен кръвоизлив, счупване в областта на лява раменна става и още едно счупване на лявата ръка в областта между лакътя и китката. След няколкодневен престой в интензивно отделение бях преместен в травматология. Каква стиковка има между специалистите в болницата само. Аз така и не усетих, че съм в друго отделение. Изследванията и грижите продължиха с още по-голяма интензивност. Доктор Киричев и неговия екип се грижеха да ми бъдат направени отново изследвания на кръв, урина, рентгенови снимки на място с мобилен рентген… Какви ли не специалисти идваха и се интересуваха какво ми е състоянието – дори и от детско отделение, разбрах впоследствие, че са били част от посещенията ми. Така ме подготвяха всички те за най-важното събитие, което ме очакваше в болницата – операцията. Аз бях сам и далеч от семейството си, но тези топли грижи и постоянна заинтересованост от всички мили хора в тази чудесна болница, просто имах чувството, че нямам право да мисля за себе си, а само за общото дело, което предстоеше пред всички ни – операцията. Много мисли ме вълнуваха и тревожеха в онова немощно състояние в което се намирах тогава – дали ще остана в инвалидна количка за остатъка от живота си или ще мога да ходя сам, дали нямам някакви други вътрешни травми, които да се проявят по-късно. Това бе така, понеже дори и по-късно в продължение на няколко месеца изпитвах адски болки в главата след събуждане от сън и цялото тяло ме болеше постоянно… Операцията ми бе извършена от екип под ръководството на доктор Герган Киричев. Той с неговата компетентност и висок професионализъм ми даде необходимия кураж и вяра, че тя ще бъде успешна. Наистина тя мина много успешно. После разбрах, че такива операции са много сложни и отговорни, понеже лявата ми бедрена кост бе натрошена на много парчета и се е налагало те да бъдат сглобени върху инплантираната ми шина между коляното и таза… По времето след операцията и престоя ми в отделението грижите за мен бяха на изключително високо ниво. Когато се налагаше доктор Киричев е разговарял с мен и ми е разяснявал най-подробно и професионално какво ме очаква през периода на възстановяване. Аз дори не можех да повярвам и бе шок за мен в първия момент, че в следващите 4-5 месеца няма да мога да стъпвам с оперирания си крак. Станах свидетел как той, многократно и всеотдайно, е идвал в отделението при счупвания на деца и възрастни хора през нощта, в събота и неделя и е давал първа помощ, както се случи и с мен. Този човек е не само отличен специалист но и изключително много грижовен отдаден на професията си човек. Моят партньор от Италия винаги изпраща специални поздрави и благодарности на целия екип на болницата когато се чуваме. Нещо повече – той дойде лично по-късно, когато можех да се придвижвам на патерици и посетихме болницата. Така благодарихме лично на доктор Герган Киричев и на всички, които ни върнаха отново здравето, щастието и усмивките на лицето от факта, че сме отново пълноценни на този свят. По време на това посещение видях и разбрах колко много е на направил доктор Киричев за интериора и обзавеждането в отделението, така че престоя в него да бъде както в изискан хотел. Това писмо е малко позакъсняло, но реших да го напиша, понеже наскоро слушах по радиото и четох в печата за други пациенти от чужбина и за помощта, която са получили в травматологично отделение на МБА „Братан Шукеров” гр. Смолян. Това отделение се е превърнало в емблема на град Смолян. Може би това е така и заради близостта на курорта Пампорово и многото случаи на травми при зимните спортове. В заключение искам също да им пожелая крепко здраве и още по-големи успехи и все такова отлично обслужване на пациентите. Гр. Русе 17.11.2010г. С уважение: Тодор Караджов