Ученици и учители от ОУ " Яне Сандански" искаме да ви разкажем за нашето родно село Бръщен. То се намира в Югозападна България, в област Смолян, община Доспат, непосредствено до българо-гръцката граница. Селото е разположено в планински район, с обширна борова гора във високите части и различни широколистни видове в ниската част. То е на ръба на каньона на река Доспат от източната страна. Нашата топола е в самото начало на селото. Тя извисява снага повече от 112 години, посрещайки безмълвно неговите жители и гости. Тя е 17 метра висока – почти 6-етажен жилищен блок. Дънерът й с обиколка 6,1 метра. За това наше вековно дърво искаме да ви разкажем. То е засято през 1903 година от Алил Пехливанов – жител на селото. По-късно, през 1964 г., до тополата е изградена чешма, от която блика бистра и студена изворна вода. Тя се е превърнала в символ на селото и е ням свидетел на много човешки радости и мъки, много любовни въздишки, много детски смях и глъч. Неговата дебела сянка в съчетание с чистата вода е любимо място за отдих в летните жеги за деца и възрастни, за жители и гости на селото. Дълги години на празника Гергьовден смел момък от селото се качва и връзва здрави въжета за Гергьовска люлка, на която момите се люлеят за здраве. Младежите най-често точно на този празник „демонстрирали“ любовта си към своята изгора – когато момичето седне на люлката, нейният възлюбен отива да я люлее. И скоро след това двамата се задомяват. Жителите на Бръщен, които са на възраст над 40 години, още помнят всичко това. С годините тополата ставаше все по-едра и вече „непристъпна“. А и традициите не са това, което бяха. Но и до днес жителите на селото полагат грижи за опазването на това вековно дърво, носещо огромна сила и чар. Всеки, който дълго време не си е идвал в селото, носи спомена от жизнерадостните детски игри около старата топола. И копнее да се върне, за да я види отново и отново. А тя стои там и очаква всички с топлотата на родна майка – да се приберат в пазвите на милото родно място. Затова, че тя носи и предава много позитивна енергия. Затова, че тя е символът на селото ни, смятаме, че нашата топола може да бъде достоен победител в конкурса “Дърво с корен”.