Пет пари не давам, правя бурканчета с месце и признание от никого не търся, казва родопчанката
Валя Балканска – родопчанката, която излетя в Космоса с народния шедьовър “Излел е Делю хайдутин", реди мръвки в бурканчета и налага кисело зеле в каче. За НАСА и “Вояджър-1" – американския космически апарат, който понесе нейната песен между звездите, не ще и да чуе. Единствените, които са я потърсили, след като се разбра, че златният диск е напуснал Слънчевата система, били кметът на Смолян Мелемов, общинският шеф Ефрем Велинов и режисьорът Явор Бобев. Те я поздравили с мили думи по телефона, друг никой не се сетил за нея.
Не им търся признанието, Бог ми е дал дарбата, обичам си родопските песни и пет пари не давам за чужбина и слава навън, казва прочутата българка. Както преди години разбрала от телевизията, че нейната песен полетяла в Космоса, така и сега интернет є съобщил, че Делю е напуснал орбитата. Аз съм си тук на земята, на ранчото, гордея се, че българска народна песен покори и земята, и небето, а НАСА и американците си вършат тяхното, реди приказки сладкодумната Валя.
Пее си протяжните родопски мелодии и готви зимнината на къщата. Месцетата в бурканчета слага. Хем е готово, хем е сладко, а фризерът го изсушава и му измъква сладостта, разкрива кулинарските си тайни Валя. Замразява само шарения боб, който произвежда на малката нивичка, в която чопли винаги, когато не е на сцената. Майсторка е на зелето в гърне с бутче
и сармички. Но за тази вкусна магия време й остава само в навечерието на рождения є ден – 8 януари. На тази дата по традиция не поема никакви ангажименти за концерти. Събира цялата фамилия в родопската си къща и веселбата е пълна.
Майка съм на три деца, баба на пет внука и прабаба на пет правнука, хвали се с челядта Валя Балканска. Нейната рецепта за семейно щастие е: да сме здрави, усмихнати и щастливи заедно. Във време, когато все сме навън, поне един ден в годината да знаем, че сме около бабината трапеза, казва с усмивка прочутата певица.
Не вари ракия, защото Родопите раждат шишарки, а не грозде. Но си пийва с удоволствие по 50 грама греяна кайсиева – елексир, подарен от приятел в северна България. И така на чашка с песен и красива раздумка прекарва вечерите тя. Къщната работа на Валя върви ръка за ръка с музиката. Не се величае от слава. Не ламти за палат, живее в скромната си къща на една бърчинка над Смолян.
Сред природата ми е най-добре. Като реката съм, стоя си в коритото, не ща да се разливам, за да не загубя силата си, тази земя ме храни, тук край моето огнище си живея и тук ми е сладък хлябът, обяснява вдъхновението си Валя.
Вярва единствено и само в доброто. И се моли един ден българчетата да учат фолклора ни чрез компютрите, та да тачат празниците и традициите, а не да се учат на агресия и борба чрез насилие. Богатството не са парите, богатството е да си човечен, да обичаш красотата, която ти гали ухото, която ти гали очите, обяснява тя. И допълва: никога не отказвам да пея, не знам думата “не", не се пазаря, защото не съм добитък. Пея, за да радвам душите на хората и да им подарявам това, което Бог ми е подарил на мен – прекрасната родопска песен.
Автор: Eвелина ЗДРАВКОВА