Преди сватба в Широка лъка ходят при мъртвите да ги канят

събота, 14 януари 2017 г.

Тодор и Ружка Кушлеви си спомнят, как преди 66 г. преди да се оженят са ходили за прошка на гробището и са канили починалите близки на сватбата им.

Това освен зачитане на близките и съпричастност, че някой е оставил нещо за теб

“Прощавайте и ни елате на сватбата заедно да се веселим”, казват на гробището пред близките си младоженците, преди да се врекат в смолянското с. Широка лъка.

Традицията на почитането на починалите предци изненадва години наред решилите да се задомят от друг край на страната с някого от селото.

“Точно в деня преди сватбата това се прави от уважение. Ходи се на гробовете на близките и на момъка, и на момата. Това са ни учили майките и бабите”, казва 82-годишната Ружка Кушлева. Тя и съпругът ѝ Тодор са извършвали ритуала преди 66 г.

“Винаги е било така в Широка лъка, нали заради мъртвите ние сме се родили”, допълва 94-годишният ѝ съпруг Тодор.

Дядо Тодор казва, че това освен зачитане на близките е и съпричастност, че някой е дал нещо преди теб, за да те има и да можеш и на весел повод в живота да почетеш предците си.

“Уважението прави хората по-добри, а не струва никак скъпо. Дори едно “здравей”, което нищо не ти струва и е много евтино, ти постила добри неща в бъдеще”, казва дядото.

Уникалният обичай се спазва и до днес. Младите трябва да отидат на гробовете на починалите си близки, да запалят свещ, да обявят намерението си и символично да ги поканят да бъдат на следващия ден с тях по време на целия сватбен ритуал – от извеждането на младите от домовете им до празничната трапеза.

Не им пазят празна маса, но вярват и знаят, че близките, макар и духом, присъстват.

Дядо Тодор и баба Ружка имат двама синове, 4-ма внуци и 8 правнуци, които са пръснати из страната.

Когато синът им строял къща в Девин, направил една специална стая за тях – възрастните. Така правели повечето им съселяни по стара местна традиция като уважение към възрастните, независимо дали са живи, или мъртви.

“Годежът ми бе през септември 1984 г., а сватбата – на 24 октомври. В деня преди сватбата баба ми Мария ни напъти да идем с булката ми Стефка да запалим свещи на дядо Вочо в с. Стикъл и на моя дядо, прабаба и неин чичо и леля, баба Стефана.

Душите на всички предци от страната на момичето и момчето са на другия ден на сватбата и те ви помагат, да поискате прошката и да ги поканите”, спомня си кметът на Широка лъка Васил Седянков. Той самият не е знаел, че трябва да извършва ритуала преди това.

“Всеки го прави по различен начин, но идеята е обща – да се покаже уважение и да се поканят да присъстват на сватбата. Може младите, които се женят другаде, да не го правят, но тук традицията се спазва. До ден днешен големият ми син като си, дойде от Пловдив в Широка лъка, винаги минава през гроба на дядо си, на когото е кръстен.

И то не само при тежки съдбовни моменти, но и по-дребни като предстоящ изпит, пътуване и др. Идеята е и мъртвите да помогнат и да са опора в трудни моменти, но и когато си весел, пак да ги почетеш”, казва Седянков.

“При мен се получи така, че ритуалът не бе в пълния му вид. Моята съпруга е от Брацигово. Тя избяга с мен против волята на техните и дойдохме в Широка лъка. Не знаеха какво е тук и се притесняваха. Ходихме за прошка и покана само до моите близки. След това на родата от Брацигово ѝ мина, отсърдиха се след известно време и бяхме в прекрасни отношения”, спомня си с усмивка 81-годишният Стоил Калфов.

Гробището на родопското село, което е архитектурен резерват, всъщност е в центъра му зад църквата. Малко селища в страната решават да им бъдат гробищата на едно от най-видните места в центъра, казват в Широка лъка.

Възрастните от селото разказват, че когато е строена църквата, там е бил конакът на Смаил ага и местността, където изпращат мъртвите, се наричала Смаилската. Въпреки добрите отношения с местното население, като се почерпел, агата стрелял в отсрещните къщи. По време на строежа на църквата през 1834 г. той пак им направил спънки, понеже храмът трябвало да е пред конака и щял да го засенчи по хубост. След оплакване от хората от Пловдив бил изпратен сейменин да го озапти и да се почете разрешението за строеж от султана.

При едно от спречкванията един човек не издържал и го заплашил, че като дойде Освобождението, ще срине конака с основи и ще сее там ръж 3 г., за да няма и спомен от него и след това ще даде земята за гробище.

Конакът наистина бил сринат, а на негово място е гробището. На ската отсреща е къщата на Паламарчов, в която близо 2 г. се помещавало някога училището. През 1834 г. с изграждането на църквата правят и килийното.

На същия ред е и къщата на Георги Богданов, който създава първото класно училище в селото. Населението му вдигнало къщата от благодарност.

В селото имат традиции да погребват близките си във фамилен гроб, а обичаят повелява до 40-те дни да има съдове за починалия на масата у дома.

Често, като почине един от семейството, се прави общ гроб с ограда и парцел и за живата му половинка. Хората градят двоен паметник и оставят само да се издълбае годината на смъртта на още живия. Тотко Пеевски, който бил епитроп в църквата, си изградил гроба сам.

Мъртвите се канят да участват в Широка лъка и на общи чествания. С тържествена заря проверка през август т.г. Широка лъка почете загиналите във войните за национално обединение и освобождение. Във военния ритуал участваха формирования на 101-и алпийски батальон от Смолян и представителен оркестър на ВВС в Пловдив.

Широка лъка празнува своя празник на Голяма Богородица, която се почита като закрилница на селото. Тогава то свежда глава пред герои като Капитан Петко войвода, ген. Калин Найденов, герой от Сръбско-българската, Балканската война, министър на войната, и десетки други, оставили костите си по бойните полета.

“С тържествена заря искаме да се поклоним и да поканим загиналите във войните и околните села да бъдат с нас на големия празник. С целия си живот и дело хората в Широка лъка, чиито имена са изписани на паметниците и паметните плочи, заслужиха да ги наречем герои”, каза в словото си тогава Седянков.

Църквата “ Св. Успение Богородично” до гробището привлича стотици туристи всеки ден. В двора ѝ е първото класно училище в Родопите. Църквата е построена за 38 дни от местните през пролетта на 1834 г. след специалното разрешение на Махмуд Първи.

Предполага се, че храмът е изрисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, но съществува и хипотеза, че самите те са изографисали църквата.

В свое послание Екзарх Стефан Първи, който е роден в Широка лъка, споделя, че църквата му е помогнала да завърши семинария и да отдаде живота си на вярата, тъй като бил кръгъл сирак. Света Богородица пък се смята за пазителка на Широка лъка. Предание разказва как на мястото на училището се появила в сияние Богородица и спасила от сеч събраните всички мъже от селото по време на османското иго.

Източник: "24 часа" Валентин Хаджиев

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009