Написано от Вас

Е З И К Ъ Т е този, който ПРЕВРЪЩА ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД в ОБЩЕСТВО.Р Е Ч Т А е негова проекция.С Л О В О Т О –писмено или устно, е Н Е Щ О Т О, без което не можем /както без хляб, въздух и водата/. ПИСМОТО- Преодолява ВРЕМЕТО и ПРОСТРАНСТВОТО като запазва човешките познания – в книжна или електронна форма. Всички езикови дисциплини, които се изучават в УЧИЛИЩЕ и във ВУЗОВЕТЕ, имат за крайна цел: чрез повишаване на езиковата култура , подобряване КАЧЕСТВОТО на ЕЗИКОВОТО ОБЩУВАНЕ. Тоест, необходимо е да познаваме КНИЖОВНИЯ ЕЗИК с неговата НОРМАТИВНОСТ, а така също и РАЗГОВОРНАТА РЕЧ – за осъществяване на тесен контакт с аудиторията. Освен това ние се съобразяваме с ДИАЛЕКТНОТО многообразие, защото на диалектна основа се допускат произносителни грешки, които могат да се отстранат чрез лични тренировки. Не е трудно, когато се осъзнае подобно отклонение чрез САМОНАБЛЮДЕНИЕ. От друга страна ДИАЛЕКТНОТО БОГАТСТВО е източник – един от самобитните източници за обогатяване на книжовния език. Това, на писмена основа става чрез художествената литература, а и на устна основа, когато искаме да внесем колорит в нашата реч, когато диалектът става СТИЛ. През епохата на ВЪЗРАЖДАНЕТО придържането към нормите на книжовния език е било много строго, защото диалектите са били ЖИВИ и изграждането на ЕДИНЕН книжовен език, който да обедини нацията е ставало в упорита борба с тях. Но днес, когато МАЛЦИНА говорят на традиционен диалект, защото КРЕПОСТТА на ДИАЛЕКТИТЕ е разрушена, в съвременното общуване се налага едно по-свободно отношение към книжовния език През епохата на СОЦИАЛИЗМА битуваше еталонната монологична,т.н. ТОТАЛИТАРЕН ТИП езикова култура. Информацията се спускаше “отгоре” – от високите етажи на властта и се тълкуваше еднакво, на всички нива(селско стопанство, икономика, култура…). От т. н. Априлски пленум, от Тезисите на Т. Живков – се изхождаше при интерпретация на каквато и да е тема. ДНЕС, съвременната комуникация предлага НОВ ТИП ЕЗИКОВА КУЛТУРА, която се противопоставя на монологичната – от тоталитарен тип езикова култура. ДИАЛОГИЧНИЯТ ТИП, като форма на демократизирания език позволява савободно тълкуване на различни езикови теми. Тоест имаме вече СВОБОДА на СЛОВОТО – да си кажеш каквото мислиш. “Дойде и твоето време, не вярвах…” – сподели с мен мой близък човек. Който все ме поучаваше:”Трябва да знаеш как…”( т.е. как да постъпвам, но политиката не ми беше в кръвта) И друг колега ме поучаваше с метафоричен език – от сферата на ски-спорта:”Ти, вместо да заобикаляш бабуните, цепиш направо през тях…” Може би са имали право, но прекия език за мен си беше преоритет.... Та думата ми беше, че днес можеш да изкажеш различно мнение, да предизвикаш дискусия, да изчистиш манипулация . Много радио- и телевизионни предавания осигуряват равноправно участие в информационния обмен.. Но в последна сметка решаването на проблемите зависи от ВЛАСТИМАЩИТЕ. “Ние искаме да прокараме закон” – казваше един депутат (Елка Константинова), но мнозинството решаваше. Ние бяхме малцинство. И не минаваше. Напоследък и той писа, че е разочарован от политиката.

И, все пак, какво стана (става) с езика в това ПЛУРАЛИСТИЧНО ОБЩЕСТВО? Интеграционните връзки с Европа доведе до интензивно навлизане на европейски думи, особено на англицизми. Защото са в основата на компютърното общуване. ФЕЙСБУК например, означаващо ‘лице и книга’, вече не може да се пренебрегва. Примерите са в изобилие. Но забелязваме още, че ПРЕКАЛЕНОТО езиково демократизиране доведе и до АГРЕСИЯТА в него. Жаргонът не е толкова опасен, когато се използва като стил. Но не се ли и ВУЛГАРИЗИРА езикът ни? Не е ли необходим някакъв КОНТРОЛ в ти-ви шоу-програмите? Където не е позната езикова спирачка, откъдето пък идва и вулгаризацията на ученическия език. В компютърните зали, в междучасия и купони се носят псувни и други цинизми , употребявани като” топъл хляб”. Ей тъй, по навик. И който не ги възприема , той по-скоро е “тъп”! За такива тревожни въпроси писахме , реагирахме по медиите, но кой чете? Игрите са по-интересни. Провеждат се ФОРУМИ на местна почва , относно агресията и насилието в обществото, но никой не акцентува на езика. А те се пораждат, тръгват от там – от думата, която поражда конфликт, побоища, насилия, убийства. Издигат се постулати: “ДА ЗАПАЗИМ ЕЗИКА СИ ПО ДОБЪР!” Но как ? Не с безразличие към неприлична и заканителна лексика , не с биг-брадъровци и други “шоузабавления”, създадени сякаш за оварваряване на език и поведение! А със съзнателно КУЛТИВИРАНЕ на ЕСТЕТИЧЕСКАТА ФУНКЦИЯ нА ЕЗИКА – в УЧИЛИЩЕ, преди всичко, и след това и на ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА и СРЕДИ, където се формират социални и групови комуникации. Там трябва да се лобира ДОБРИЯТ ЕЗИК, добрите обноски, за да може детето да не остане заключено в семейната среда. Социализирането му зависи от КОНТРОЛА на нашето общество, от едно ОБЩЕСТВЕНО БУДНО ПОВЕДЕНИЕ в положителна насока. Ако се увличаме от заразителния , но циничен смях,няма да спечелим конкуренцията в полза на добрия, приличния език Този контрол започва от детска възраст, но се поддържа в у-ще. След родителя учителят е този, който стои най-близко до ученика. Той остро ги наблюдава и не трябва да напуска своя ЕЗИКОВ ПОСТ. Той е , който отговаря за възпитаване в привързаност към хубавия ни български език, на който са говорели нашите деди и който е пребъдвал през вековете на робството. За това трябва да работят и СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ, да публикуват горещите езикови проблеми, а не да бягат от тях, в полза на атрактивния, макар и неприличен език, който ПРОГНЕВЯВА И ОГРУБЯВА човека. Неодобрителната лексика, която стои в основата на редица ежедневници(“Тоя се виснал”,”Оня пребили”) подхранва негативни реакции и агресии. Само добрият език може да отстои срещу агресивния . И общественоангажираните хора са неговите най-добри проводници : учители, журналисти, политици, говорители пред обществени трибуни трябва да работят така, щото техният език да бъде ПРИМЕР ЗА БЕЗУПРЕЧНОСТ, а не да се дава тон на неприличното свободоречие. Отговорната, ДИСЦИПЛИНИРАНАТА РЕЧ е също демократична. Не става дума за пренебрегване на разговорния език – също белег на езикова култура,, а за БОРБЕНОСТ срещу лошата езикова продукция. Защото у младия човек са заложени ПОЛОЖИТЕЛНИ НАКЛОННОСТИ, които могат да се акумулират. Но е необходимо ДЕЙСТВЕНО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ по отношение на езиковите въпроси. За да не може лошият език да прониква в общуването на младите хора. Необходимо е ВНИМАНИЕ – учителско, родителско, гражданско и институционно – към подрастващите! Дали им го даваме достатъчно?!

Доц.Елена Меракова