Днес Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани.

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър. Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници. Загива с мъченическа смърт.

В българския Народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за различните краища на България.

Вярва се, че от този ден денят започва да расте ("наедрява") колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава “високи” (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките.

Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята (в друг вариант – яхнал я като кон). По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!”