Петровите пости започват винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършват в деня преди двата най-големи апостолски празници -29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли.Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.

Петровите пости не са толкова строги, както Великденските – разрешава се риба / освен в сряда и петък/. Риба се разрешава и на 24 юни – Рождество на св. Йоан Кръстител / Еньовден/, независимо какъв ден се пада.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

След радостните дни на Възкресение, Възнесение Господне и Петдесетница отново се потапяме в ежедневните грижи, проблеми и страхове. Сърцата ни губят мира, духовната радост отстъпва и ни обземат смут и тъга. И точно тогава наближават Петровите пости,за да ни напомнят за страданията на първите християни и за примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвили с пост и молитва да проповядват Евангелието по целия свят. Същевременно постите ни напомнят, че има опасност да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг. Въздържанието ни е необходимо и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в нашето лично християнско служение.

Сийка КЕТЕВА