На Земята има 8,74 млн. вида (еукариоти) според последното и най-точно мащабно “преброяване” на живите организми до момента. Не бързайте, обаче – цели 86% от живите същества на сушата и 91% във водата все още не са описани. За изготвянето на пълен каталог ще са нужни още… 1200 години. Според резултатите 6,5 млн. от познатите видове живеят на сушата (повечето от които насекоми), а 2,2 млн. (или около 25 на сто от общата бройка) – в океана. Тези цифри са представени като най-точната калкулация, правена досега, която заменя предишни оценки, разполагащи се в твърде широки граници – между 3 и 100 млн. вида. Статистиката е резултат на иновативен, валидиран аналитичен метод, който драстично стеснява границите на досегашните замервания. Авторите се базират на метода за категоризация, разработен преди около 250 години от шведския биолог Карл Линей, който е положил основите на съвременната таксономия. Именно той предлага видовете да се означават с две имена – родово и видово, записани на латински език. През 1735 г. е публикуван неговият труд Sistema Naturae, в който Линей очертава класификационна система за всички членове на “трите природни царства” (по неговото определение) – животни, растения и минерали. Сегашното преброяване включва само еукариотите – биологична империя организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният им материал. Те включват животните, растенията и гъбите, които са най-вече многоклетъчни, както и разнообразни други групи, обединени в биологичното царство протисти, които са едноклетъчни. Ето по-важните резултати: Животни – 7,77 млн. (от които 953 434 са описани и каталогизирани). Растения – 298 хил. вида (от които 215 644 са описани и каталогизирани). Гъби – 611 хил. вида (от които 43 271 са описани и каталогизирани). Протозои (едноклетъчни) – 36 400 вида (от които 8118 са описани и каталогизирани). Остава обаче уговорката, че много видове изчезват още преди да са били открити. Загубата на биоразнообразие заради последиците от човешката дейност в момента се случва с тревожна скорост. Най-обещаващата среда за откриване на нови видове са кораловите рифове, морското дъно и влажните тропически земи. Учените обаче подчертават, че неописани научно видове живеят буквално и в задния ни двор.