Ивилина Алексиева – изпълнителен директор на Института за модерна политика

Ивилина Алексиева е зъвършила право в СУ „Кл.Охридски". Работила е като правен експерт в Народното събрание (2002 – 2005), член на ЦИК (2005-2009), старши програмен ръководител, ръководител на Службата за връзки с обществеността при МИС (2006-2009), юридически съветник, координатор и експерт в редица проекти на неправителствени организации. Интересите й са в областта на доброто управление и защита на права, изборно законодателство и политически партии, здравеопазване и фармация, антикорупция. Автор и съавтор на анализи и проучвания в различни сфери на обществения живот, финансирани по програми на ЕС, SEE Trust, фондация „Отворено общество", както и поредица от публикации в сп. „Фармацевтичен монитор". От 2009 г. е изпълнителен директор на Института за модерна политика – независима организация, създадена от юриста Борислав Цеков през 2002 г., която обединява юристи, социолози, политолози, общественици и представители на юридическите среди. Ето какво заяви г-жа Алексиева пред Здравенет.

Г-жо Алексиева, Институтът за модерна политика наскоро обяви, че оценява дейността на парламента по точни критерии – има ли ясно дефинирана законодателна политика, отговаря ли тя на европейските правозащитни стандарти и съответства ли на принципите за добро управление. Същевременно, не за първи път алармирате, че повечето приети закони през последните години реално могат да бъдат причислени към сферата на „сивото" и „черното" законодателство. Кое ви дава основание за подобен извод и в каква степен той се отнася до законодателството в здравеопазната сфера? Вече почти две години Институтът за модерна политика следи законодателния процес през призмата на основните принципи на добро управление (good governance) – прозрачност, отчетност и гражданско участие във вземането на управленски решения, защита на граждански права и защита от дискриминация. В резултат от анализа на внесените законодателни предложения класифицираме законодателството в следните групи: „прозрачно законодателство" – което отговаря на европейските стандарти и гарантира ефикасно правата на гражданите и свободата на икономиката; „сиво законодателство" – законодателни актове, които уреждат частни, корпоративни и лични интереси на отделни депутати и свързани с тях лица и групи или въвеждат прекомерни регулации в ущърб на свободата на стопанската инициатива и гражданските права и „черно законодателство" – което създава корупционни предпоставки и уврежда значими обществени интереси. Нееднократно в редовните си мониторингови доклади Институтът е алармирал за това, че повече от половината от наблюдаваните от нас законопроекти попадат в сферата на „сивото законодателство". Наблюдава се управленски хаос, липса на визия и стратегия за развитие на отделни сектори, липса на последователна законодателна политика, промени „на парче", често противоречащи си, които все по-често обслужват тесногрупови и/или корпоративни интереси, или пък са заредени със съществен корупционен риск. Мнозинството в 41-то НС е „шампион" по броя на подобни лобистки „пробиви" в сравнение с предходните парламентарни мандати. Този извод се отнася в своята пълнота и по отношение на действията на управляващото мнозинство в сектор здравеопазване. Бихте ли посочили конкретни примери? В сферата на здравеопазването управляващите показаха пълна липса на капацитет да извършат реформа, която да осигури нормално функциониране на здравната ни система и изпълнение на нейното основно предназначение – да произвежда здраве, като предпазва и лекува хората и по този начин да защитава тяхното безусловно присъщо, ненакърнимо и неотменимо право на живот – право на достоен живот и право на качество на живот. Проблемите пред здравната ни система са критични – според изследване в страните – членки на ЕС България и Румъния са на първо място по ранна смъртност, заболеваемост и редица други показатели. В същото време тенденциите сочат, че заболеваемостта расте, инвалидизацията расте, смъртността расте, а и разходите за издръжка на системата растат. Налице са и редица тревожни примери за ниско ниво на професионалната компетентност на изпълнители на медицинска помощ. Няма никакви гаранции, че в подсистемата на доболничната помощ се произвежда здраве. В тази подсистема се допуска плащане за имитация на дейност или по-точно за липса на лечение, без да се търси и носи отговорност за това. В подсистемата на болничната помощ захранването с недиагностицирани и нелекувани пациенти в доболничната помощ води до свръххоспитализация. Съществува и порочната практика специалисти от болниците да практикуват в доболничната помощ и да пренасочват пациенти за диагностициране и лечение в болницата, което е форма за източване на болничните финансови фондове. И в двете подсистеми на здравната система не е налице оценка на резултативността, както и прилагане на принципа «качество срещу пари» (value for money). И това са само част от проблемите… Как управляващото мнозинство отговаря на тези предизвикателства? С напълно неадекватни мерки, смея да твърдя. Заявените от управляващите (както, впрочем и от всички предходни правителства) амбициозни намерения за реформи в здравната система удариха на камък. Само за една година се смениха трима министъра на здравеопазването, двама ръководители на НЗОК, както и със законови промени един заместник ръководител на НЗОК беше освободен. С чести смени на висши държавни служители едва ли може да се проведе смислена последователна реформа. Но нека видим и действията по същество – законите в сферата на здравеопазването се променяха динамично и хаотично. За две години се извършиха над 19 промени в Закона за здравното осигуряване, 10 промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, 16 промени в Закона за здравето, 9 промени в Закона за лечебните заведения, 11 промени в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите и т.н. и т.н. Голяма част от тези промени бяха ненужни, слабо аргументирани и в разрез с принципите на добро управление. Примери в тази насока са: подмяната на административния и непартиен характер на длъжността «директор/ управител на НЗОК»; механичното окрупняване на органи на управление (сливането на управителния и контролния съвет на НЗОК в един орган – Надзорен съвет; сливането на Комисията по цени на лекарствените продукти и Комисията по позитивния лекарствен списък в Комисия по цени и реимбурсиране), при което се ликвидираха създадени механизми за вътрешен контрол в системата; предлагани рестрикции към пациенти – повишаване на здравноосигурителните вноски; повишаване на санкциите при невнасяне на здравни вноски; забрана за напускане на страната при невнесени здравни вноски, както и оригиналното (казвам го със сарказъм) предложение който не си е плащал здравноосигурителни вноски да бъде принуден да полага труд като санитар, които мерки, освен че противоречат на конституционни принципи и европейски норми, допълнително демотивират участието във финансирането на системата; ограничаване на направления за изследвания, които водят, по думите на един лекар, до „гледане на кафе и боб" при диагностициране на пациентите. Примерите изобилстват с откровено корупционни предложения и действия. Нека си припомним фалшификацията на текстовете в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите относно рекламата на наркотични вещества; промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка със закупуване на лекарствени продукти при пандемии, епидемии и други извънредни ситуации, които позволяват процедури «на тъмно» и развитие на корупционни схеми; връщането на дневен ред на въпроса могат или не могат лица без висше фармацевтично образование да отпускат лекарствени продукти и редица други. На фона на статистиката за здравния статус на населението цинично е отпадането на принципа планирането и разпределянето на лечебните заведения да се извършва въз основа на потребностите от достъпна и своевременна медицинска помощ. Цинично е да се противопоставя принципът на достъпност до медицинска помощ на принципа на осигуряване на качество на помощта. И да се твърди, че достъпността се намалява, за да се гарантира качество. С какво закриването на болници повишава качеството? Интересно е, ако тези болници не бяха създадени, след като реформата се разбира като разрушаване на постигнатото, тогава какво щяха да закриват? И кой ще понесе отговорността на всички социални и икономически последици от този акт, изразяващи се в обезселяване на цели населени места? Не е ли това закриване на болници елегантен начин средствата, които се харчат в тях, да бъдат пренасочени на друго място и да бъдат усвоени от други? А за какво говори фактът, че самите наредби на МЗ към тези закони се променят и допълват също много често? Каква тенденция се крие зад това? Процесът е доста интензивен не само през последните години, но и през последните две от предишното управление. За мен тук отговорът е ясен – един корпоративен интерес се защитава пред друг. Имаше много примери в тази посока. Как ще коментирате непрекъснатото разрастване на административния апарат на системата, изразяващо се в създаването на дублиращи структури и увеличаване на щатните служители – на фона на нарастващото недоволство на гражданите от здравеопазването и непрекъснато увеличаващия се поток от емигриращи лекари и сестри? Тази тенденция е в пълен противовес със заявените от управляващите намерения за оптимизация на административните структури в системата и повишаване на тяхната ефективност. Тя издава отново липса на компетентност и подкрепя тезата, че здравната система е оставена на собствена инерция, както и че промените, които се извършват са фасадни, а не същностни. Тук следва да се спомене и прехвърлянето на функции от една администрация на друга, което отново с нищо не допринася за по-доброто функциониране на системата (последен пример – издаването на разрешителни за откриване на аптеки от ИАЛ, а за дрогерии – от РЗИ). В един анализ бяхте посочили, че се наблюдава и принизяване на ролята на съсловните организации, чието мнение се търси само формално – съгласувателно и съвещателно? Моля ви отново за малко повече конкретика – кога стана ясно, че такъв феномен се заражда, как се развиха тези процеси във времето? С промени в Закона за здравното осигуряване се ограничиха правата на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, които досега участваха активно в годишното договаряне на обема, цените и методиката на заплащане на медицинската помощ. Сега тази материя се определя едностранно от министъра на финансите, като съсловните организации имат само консултативни функции. Този факт сам по себе си е доста тревожен, защото, без наличие на допълнителни разпоредби, които да гарантират, че обемът на медицинската помощ ще бъде определен съобразно нуждите на пациентите на базата на професионалното виждане на специалистите, а цените ще се определят по начин, който да гарантира достъпността на медицинската помощ по линия на НЗОК при широк кръг от заболявания, остава неясен въпросът за сигурността на системата и предсказуемостта на промените в тази сериозна сфера. Освен всичко, огласихте и извода си, че има случаи, в които правни норми се създават с твърдението, че това се прави, за да има съотвествие с общностното законодателство на ЕС, без обаче да е точна така. Моля да посочите пример или примери. Най-ярък пример в тази насока е един от законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерски съвет, с който се предвиждаше отпадане на ограничението за откриване на повече от 4 аптеки на територията на страната от един търговец, както и предложената възможност лекарствени продукти да бъдат отпускани от лица без фармацевтично образование. И двете предложения нямат своето основание в общностното право, независимо, че бяха обосновани с подобни аргументи. Прекомерната намеса на държавата в частния сектор препятства свободните стопански инициативи, това обобщение очевидно се базира също на анализа на случващото се в здравеопазването през последните години. На какво всъщност попречи държавата с това свое поведение? Какво не се случи в системата по тази причина? Реформа в 21 век не може да означава въвеждане на свръхрегулация в сектора здравеопазване. Изискването за наличие на двама специалисти в едно и също направление в болница, което касата постави за сключване на договори, не допринася по никакъв начин за гарантиране на качествено здравеопазване. Контрол от касата, насочен приоритетно към спазване на административни процедури, а не към резултати от лечението (своевременно, качествено и на целесъобразна цена излекуване на пациента), превръща изпълнителите на медицинска помощ не в лекуващи, а в чиновници. Това не произвежда здраве. На следващо място, НЗОК продължава да бъде монополист в сектора, което препятства свободната стопанска инициатива и пазарната конкуренция. В последния мониторингов доклад за първи път представяте резултатите от наблюдения върху протичането на парламентарния контрол. Според огласените от ИМП резултати министрите на здравеопазването са били на второ място по брой на отправените към тях питания, но като цяло са отговаряли неудовлетврително, без реална аргументация или с голословни твърдения. Друг факт са и често забавяните отговори. За какво говори това? Проблемът според Института за модерна политика се корени в липсата на ясна визия за здравна реформа, липса на яснота за целите, приоритетите, конкретните мерки и очакваните резултати от провежданата реформа. Като панацея за реформата се сочат промените в съответните закони без да се държи сметка, че нормативните изменния са функция на провежданата политика, неин инструмент, а не самата политика и не дават достатъчна яснота за предстоящите реформи. Управлението нееднократно променя концепцията си по отношение на развитието на болничния сектор; направи редица предложения за конкретни реформи, които в последствие оттегли. Всичко това рефлектира и в незадоволителните отговори по време на парламентарния контрол. Не е ли много притеснително това, че по време на парламентарния контрол не са били отправяни въпроси по глобални здравни проблеми като например заболевамост, обща смъртност, инвалидизация. Какъв е вашият коментар? Проблемът тук е, че като общо правило, в парламентарния контрол преобладават питания и въпроси, които се отнасят до конкретни казуси, а не до принципни въпроси. В сферата на здравеопазването, обаче, отвъд конкретните казуси, основните въпроси са от бюджетно естество, както и свързани с политиките по оптимизиране на болничния сектор. Изглежда, че проблемите, свързани с разпределението и преразпределението на бюджетния ресурс са по-важни, отколкото резултатите, които се постигат от функционирането на здравната система.