С 50 % се е увеличила натовареността на отделението по образна диагностика към МБАЛ – Смолян

четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Интервю с д-р Петър Лалов – Началник на отделението по образна диагностика към МБАЛ – Смолян.

Д-р Петър Лалов е завършил медицина във ВМИ – Пловдив, през 1986 г. От същата година работи като ординатор в Рентгеново отделение. Придобива специалност „Рентгенология“ през 1990 г. От 1997 г. е началник отделение Образна диагностика. Притежава и Квалификация по компютърна томография от 1994 г.

Д-р Лалов, благодаря ви, че приехте да направим това интервю, въпреки натоварения график и многото пациенти. Ако трябва с едно изречение да характеризирате натовареността в момента, колко по-голяма е сега, спрямо предишни години?

Вероятно около 50 % сме по-натоварени сега, спрямо предходни години. Нашето отделение обслужва и болничната, и доболнична помощ. Правим разделяне на потоците на стационарни и доболнични, но ги разделяме във времето, а не в пространството, защото нямаме такава възможност. Ръководството на болницата е утвърдило график, по който работим. Това, което се промени в последните две до три седмици е, че намаляват скрининговите изследвания, които се правят като профилактика. Хората позагърбиха малко ежедневните си болежки. Сега основно се обслужват пациенти с оплаквания на дихателна система и най-вече с Ковид – съмнителни или такива, които имат белодробни усложнения на Ковид инфекция.

От около 30 години сте завеждащ на отделението по образна диагностика. Вие сте един изключителен специалист с богат опит. Каква е разликата, която наблюдавате след обявяването на пандемията, при пациенти, които са болни от Ковид?

Срещаме се с най-честото усложнение на Ковид – инфекцията, това са интерстициалните пневмонии. Това са пневмонии, в които субстрата на възпалението е опорната тъкан на белия дроб, а не функционалния елемент. Установено е вече, че инфекцията основно атакува малките съдове на дроба. Различното за тези Ковид пневмониите е, че има някакъв тропизъм на промените в периферните участъци на белия дроб. Докато при другите пневмонии, грипната например, основно промените са централно около белодробните корени, Ковид инфекциите са повече периферно. Имат един типичен вид на матово стъкло и това е дадено като стандартно описание в цял свят. Характерното за тези пневмонии е, че много бавно вървят оздравителните процеси. По-точно липсва корелация между функционалното състояние, субективното усещане на пациента и едно много забавено разнасяне на възпалителните промени в белия дроб. Снимките остават доста време със сериозни промени. Все още нямаме сериозни наблюдения на прекаралите инфекцията какво става след време.

Колко време се лекува една бактериална или вирусна пневмония и колко Ковид пневмонията?

При Ковид около 14 ден след появата на рентгеновите снимки започва някаква обратна резорция, докато при другите става много по-бързо, основно при грипния вирус.

Д-р Лалов, вие живеете в лекарска среда. Синът ви е пулмолог, който се среща с вируса ежедневно, съпругата ви също е лекар. Какво си споделяте, какво коментирате като медици и как се предпазвате?

Не сме успели да се предпазим, защото и аз и съпругата ми сме минали през инфекцията, в момента майка ми е с инфекция. Все пак и ние сме хора, с конкретни ангажименти, които се опитваме да ги изпълняваме. Няма гаранция за опазване. Най-важното е спазването на мерките – дезинфекция, дистанция, изолация. Хората трябва да ги спазват тези неща. Другото е безотговорно и обидно за лекарите. Знаете ли, в клиничните отделения лицата на работещите там се разраняват от носене на маски и ползване на дезинфектанти, а в същото време някои хора постъпват безотговорно.

Какво ще кажете на хората, които продължават да твърдят, че това е обикновен грип?

Не е обикновен грип. Значително по-тежко е. Дълго време остава една адинамия, задух също има от време на време. Пациентите бавно се възстановяват. Разбира се, значителна част от хората го прекарват леко. Има такива, при които само изчезва обонянието и това е. Прави впечатление, че в момента боледуват активните хора и това се дължи на повечето контактни отпреди, когато бяхме по-уплашени, на отпадане на задръжките. Сега някои гледат по-смело на нещата, подценява се ситуацията и то пак от младите.

Какви са наблюденията ви за децата и учениците?

Те почти не боледуват. В момента имаме съвсем малко деца пациенти. Младежи да, но пак говорим за над 18 години. Това е лошото на този вирус, защото прави тези възрастови групи, които са най-трудно контролируеми, преносители. Трудно можеш да се въздържиш да не прегърнеш едно дете, ако ще и то е да е вирусоносител.

Отделението ви разполага ли с необходимата апаратура и достатъчни специалисти ?

Имаме качествена апаратура. Би било по-добре част от апаратурата да е дигитализирана, това ще позволи да разделяме потоците, да имаме сигурност, да дигитализираме подвижния апарат, с които обслужваме пациенти в стационара. Имаме проведени разговори с ръководството за това. Откъм лекари, слава Богу, вече имаме достатъчно хора. Имаме две млади колежки, които са със специализация вече. Общо 5 човека сме специалисти в отделението. Имаме млади попълнения в лаборантския състав също. Добре е на фона на средната възраст на персонала в болницата.

Вие имате ли антитела?

Имам, да.

По-спокоен ли ви прави това?

Не. Както се оказва този вирус не е особено имуногенен, или поне не е доказано колко е траен имунитета, така че не бива да се отпускаме.

Какво бихте препоръчали за подсилване на имунитета?

Не е необходимо имунитета да се подсилва изкуствено. В наше време няма недоимъчно хранене, или поне принудително. Един нормален здравословен живот. Или ако има нужда от подсилване, да е в разумните граници – обикновени витамини. Цитокиновите бури в началото бяха при хора, които бяха прекалявали с добавки, има и такива наблюдения.

Увеличи ли се броя на хората, които идват и си заплащат рентгенови снимки без да са насочени от лекар?

Да, има такива тенденции. Най-често млади хора, които или нямат личен лекар или не желаят да чакат опашката при личния лекар. От друга страна наше е задължението да преценяме хората и там, където е противопоказано, да откажем. Един от основните принципи на нашата професия е да не се навреди, преди всичко. Рентгеновите изследвания трябва да са толкова малко, колкото е възможно.

Кога трябва да се прибягва до рентгенови изследвания?

Когато имат оплаквания – дълго време температура, кашлица, задух, безсилие и т.н.

Ще издържат ли лекарите, здравната система и дали ни очакват по-добри дни?

Трябва да бъдем оптимисти. Трябва да издържим, поне по-голямата част от нас.

Как ще се справим идните месеци, когато се очаква и грипа?

Ще ви кажа един факт. В детските градини има сутрешен филтър. Деца с хрема и кашлица не се допускат. Така трябва да бъде. Трябва да спазваме мерките, които са не само срещу Ковид, а и срещу грип. Не ни очаква нещо кой знае колко сериозно, но трябва да имаме необходимата дисциплина и спокойствие.

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009