Елица Гигова:„Криле имат тези, на които сърцето им иска да лети“. Завета, оставен от дядо ми, който ми е на сърцe.“

сряда, 24 юли 2019 г.

„Родопският свят на Николай Хайтов“ бе представен в изложба на внучката му Елица Гигова. Първите, които имаха възможност да се насладят на творбите са смолянчани, а поводът е 100-годишнината от рождението на българолюбеца, твореца, родопчанина Николай Хайтов.

Госпожо Гигова, защо решихте да представите изложбата си първо в Смолян?

Смолян е родното ми място. Тук са първите ми спомени с дядо ми Николай Хайтов, тук съм учила, тук се разхождахме из родопските пейзажи. Смолян винаги ми е бил на сърце. От тук започва всяко начало. Затова реших да стартираме от тук редицата от представяния на изложбата.

В кои други градове предстои да бъде представена?

На 29 юли изложба ще бъде представена в Бургас, където ще се проведе честване на 100-годишнината от рождението на Хайтов. На 2 септември ще я представим в Асеновград, на 20 септември – в Пловдив, а след това и във Варна. Планината и морето ще бъдат побратимени така, както цветовете и словото в творчеството на Хайтов.

На 15 септември се навършват 100 години от рождението на Никола Хайтов. Освен с вашата изложба, предвижда ли се и по друг начин да се отбележи тази годишнина?

Да. В Пловдив освен моята изложба, ще бъде представена и изложба на синът на Хайтов – Здравец. Включени са фотографии, рисунки на студенти от Художествената академия, на мои студенти от Пловдивския университет, на ученици. Ще бъде показана и една инсталация, свързана с „Шумки от габър“ и с листата, които ние рисуваме с децата. Ще има представяне и на книгата на майка ми Елена Хайтова, която тя посвети на 100 годишнината. Още редица събития са предвидени за отбелязване на тази кръгла годишнина.

Разкажете ни повече за вашата изложба.

Най-първата работа в изложбата ми е „Родопчанката“. Правила съм я във Велико Търново, където бях студентка. Дядо ми се радваше, че уча там, харесваше този град и ми гостуваше често. Тогава той ми предаде завета да не оставям Родопите, да вплета в моите творби родопските багри от престилките. Хайтов казваше, че най-важното нещо в живота не са нито титли, нито имущество, нито материално състояние, а миговете, в които спира дъхът ни, миговете, в които можем да развълнуваме и да стигнем до сърцата на зрителите, на читателите на хората на изкуството и на живописта. Затова в тази изложба аз улових мигове от нашите преживявания – сред скалата Невястата, света на вълшебствата, родопските властелини, гората, по негови разкази „Свечеряване“, „Душата на леса“ и др.

Когато творите, усещате ли духа на дядо си, на баща си да ви помагат, да ви подкрепят, да напътстват ръката ви.?

Това тънко чувство се породи у мен още в детството, когато ходих в Яврово. Вечерите и особено сутрините там, когато ставахме с дядо ми в 5 часа, за да посрещаме изгрева, имаше едно усещане, което аз започнах да улавям и да развивам като сетиво. Миговете, които спират дъха, са срещите и пътешествията в планината с баща ми и с дядо ми. Преживяванията, които ме накараха да погледна към друг свят – на птиците, на животните и ми дадоха нови гледни точки относно съзнанието и подсъзнанието. Когато почина дядо ми през 2001 година, аз го усещах като един паралелен свят. Той се явяваше в сънищата ми, показваше ми по един особен начин пътя, по които аз да продължа, как да преодолея тежестите в живота. И баща ми и дядо ми приемам като ангели – хранители и стига човек да има отворени сетива тези вълнения могат да продължат и да няма граница, защото за изкуството няма граница. Красивите неща могат да вълнуват както в нашето измерение, така и в друго.

Кой е завета, оставен ви от Николай Хайтов, който вие пречупвате през вашето съзнание и предавате на децата и студентите, които обучавате?

Може би една мисъл, която е написана на чешмата в Яврово. Всъщност има редица мисли от дядо ми, които ми харесват и са ми на сърце, но точно тази се отнася за полета и сърцето: „Криле имат тези, на които сърцето им иска да лети“. Които искат и са отворени и сърцето им е склонно да вижда, да усеща вибрациите на другия, на положителната енергия, то те могат да се отделят от ежедневието, да полетят и да погледнат към друг свят – красив и изпълнен с вълшебства, със загадки, който всеки го има и трябвало да го открие.

Какво е вашето послание към смолянчани, за които казахте, че толкова обичате и цените?

Както картините ми са изпъстрени с фактури, с маски, с енергия, така и в техния живот да има цветове, свързани със слънцето, с любовта, с небето, със светлината. Нека Родопа планина винаги ги закриля. И накрая бих изпратила едни такъв поздрав за смолянчани: от мен Елица и цялата родопска горица.

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009