Интервюто с доц. Лилия Райчева – създател и продуцент на ТВ състезание „Минута е много” послучай 31-годишнината на предаването.
Доц. Райчева, колко са 31 години за „Минута е много”. Как ги измервате? Както и да го погледнете, 31 години са наистина много време. Като че ли вчера беше, когато сигналът на нашето предаване излетя за пръв път в ефира на Българската национална телевизия. Видимата, а може би – и по-привлекателната страна са повече от 700-те излъчени издания на предаването и отпечатаните шест книги, веселите юбилеи и подкрепата на многобройни обществени инициативи, умните състезатели и интересните въпроси, наградите и ласкавите отзиви. Всичко това изглежда леко, приятно, забавно, като че направено на един дъх. Ала колко дълги дни са нужни за работата „зад кадър” – избора на състезателите сред многото желаещи, писането и проверката на въпросите, обработката на огромната поща, подготовката на снимачния процес, търсенето на награди – ах, какво тичане пада за тях!, видеозаписите и после – цели часове монтаж. И така – вече повече от три десетилетия. Най-хубавото е, че предаването ясно се разпознава – сред толкова много канали и програми зрителите го търсят. „Минута е много” се оказа сполучлив телевизионен формат.
На какво отдавате дълголетието на „Минута е много”? Предполагам – на няколко фактора. Най-напред – като че незабележимо, но непрекъснато обновяваме предаването. После – участниците се надпреварват заради играта, а не заради наградата. За тях тя е знакова, въпрос на престиж. Това прави състезанието по домашному достъпно. То не се ограничава сред стените на студиото. Зрителите също тестват знанията си, а и участват в правенето на предаването – чрез своите въпроси. Разбира се, изключително важна е работата на екипа. Колкото и силна да е една идея, тя не може да се осъществи без задружните усилия на много хора. Толкова колеги са работили за състезанието през годините! А сега – екипът не е голям, но е смазана машина – тандемът водещи Петър Вучков и Стефан Спасов, режисьорът Добри Тодоров, консултантите Михаил Висонов, Нина Бенева, Емилия Скарлатова и Нели Лилова, асистент-режисьорките Диана Гарова и Зара Кокинова, тонрежисьорът Руслан Узунов, компютърните специалисти Евгени Богданов и Иван Кацаров, операторите Емил Рашев, Димо Стоянов и Владимир Стоев, водени от Иван Ганчовски, координаторките Спаска Христова и Таня Матеева, асистент-художникът Юлиан Сухаченски, гримьорката Йорданка Бобева и най-новото ни попълнение – ПРа Габриела Руменова. Най-много ме радва, че и в състезанието, и в екипа идват млади хора, с ново излъчване и нови идеи.
Имало ли е моменти, в които сте си казвали „Ами сега”? Срещали сме много трудности и непредвидени ситуации. Благодарение на сериозната подготовка, на здравата работа на екипа и на грижата към предаването, обаче, до сега като че ли не се е появило някакво сериозно препятствие, което да ни постави в безизходно положение. Имали сме късмет. Впрочем, никой не е застрахован от алогични действия, скудоумие и зложелателство, които да навредят на предаването. Дано да не се случва такова нещо. Радвам се, че предаването е обичано.
А „Грешка”? Който не работи, той не греши. Струва ми се, че във взаимоотношенията в екипа е много важен балансът, взаимното разбирателство. Работата е напрегната и на моменти – много емоционална – като тангото – но важното е двете крачки да са напред.
2011 година е посветена на етносите, които съжителстват на територията на нашата страна. Как се зароди тази интересна идея? Традиция в състезанието е да посвещаваме всяка година на важно историческо или културно събитие. Така 2007 година свързахме с присъединяването ни към Европейския Съюз, 2008-ма – със 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България. 2009-та за нас бе годината на полувековния юбилей на Българската национална телевизия, а миналата, 2010-та мина под знака на нашата 30-та годишнина. Тази година посвещаваме на единството и многообразието на етносите. Преди време Петър Вучков бе донесъл много интересни материали от Националния съвет за етническите и демографски въпроси. Ние се свързахме със Съвета и с негова подкрепа реализирахме първите ни предавания за тази година – за арменската Коледа, ромската Нова година, една от четирите еврейски Нови години – Ту Бишват. Гостуваха ни Хайгашод Агасян, Софи Маринова, Лика Ешкенази. После пък заедно с Училището към Посолството на Русия направихме изданието за Татянин ден – празника на руските студенти. И така започнаха празниците – Китайската Нова година – със силната подкрепа на Посолството на КНР. За Националния празник на Япония също много ни помогнаха от културната служба на Японското посолство. Най-хубавото в тези две предавания бе, че участваха и ученици, изучаващи китайски и японски от 18-то СОУ „Уилям Гладстон” в столицата. В предаването ни за най-големия българин Васил Левски ни гостува Петя Колчева – първата българка, изкачила най-високия връх на планетата – Еверест. Подготвили сме по традиция и специално издание за годишнината ни с участието на Клуб „Минута е много” – трикратните и годишните победители в състезанието, което ще се излъчи на 26-ти февруари.
А сега накъде? През март ще се излъчат предаванията, посветени на карнавала в Рио и Венеция, на Унгария – държавата, председателстваща сега Европейския Съюз, на Украйна – страната с най-голямата българска диаспора. Благовещение е и национален празник на Гърция. Прес-службите и на трите страни ни помогнаха много за тези предавания. Гледайте ги! После предстои преподписването на договора за производство на предаването с БНТ. И ако това стане, а не съзирам логика да не се случи – до края на годината във всеки брой ще се срещаме с различни култури, традиции и празници, ще научаваме нещо ново и интересно за всички националности, които живеят в страната ни. И традиционно ще се зарадваме на поредния годишен победител. Разбира се, „Минута е много” непрекъснато поднася нещо ново – дано да има достатъчно средства да променим декора. Някъде в ранна есен пак имаме юбилей – само да е живот и здраве – ще излъчим 750-ото издание на състезанието в ефира на Българската национална телевизия.