Ариф Агуш: Делото в Пазарджик вреди на имиджа на страната ни пред Европа и света

петък, 11 януари 2013 г.

Ариф Агуш е депутат от ДПС, член на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Той е потомък на известния Агушев род.

“Дневник” потърси мнението му за искания от ДПС вот на недоверие, референдума за развитие на ядрена енергетика, както и по теми от политическия дневен ред.

Г-н Агуш, коментирате ли вече в ДПС сформирането на коалиции преди и след парламентарните избори?

  • Не, няма коментари. По принцип ДПС винаги участва самостоятелно на парламентарни избори. Не коментираме коалиции преди избори, понеже е доста хипотетично и няма смисъл.

Какво е отношението на партията към предстоящия референдум? Как ще посъветвате симпатизантите си да гласуват на него?

  • На проведения неотдавна Централен съвет на ДПС имаше дискусия по темата – каква инсталирана мощност имаме в момента и колко е консумацията ни. Обсъдихме и въпросите каква ще е цената на енергията от една новопостроена ядрена централа и може ли да бъде на цената на тока, произвеждан от АЕЦ “Козлодуй”, до кога може да бъде удължен срокът за работа на блоковете в Козлодуй, колко време е нужно за построяването на една нова централа и с колко това би намалило консумацията на енергия. Не се стигна до крайно становище и беше възложено на Централното оперативно бюро да вземе решение след допълнителни анализи.

Кога ще започнат консултациите за вота на недоверие? Какво показват разговорите ви с БСП?

  • Консултациите за вота на недоверие ще започнат след провеждането на референдума за ядрената централа на 27.01.2013г. Сега партиите насочват цялата си енергия за организация и агитация за предстоящото допитване.

Какво е отношението Ви към новосформираната Народна партия “Свобода и достойнство” на Касим Дал?

  • Да учредиш и регистрираш партия е конституционно гарантирано право, но нека не “бабуваме”, нека видим дали има разлика с останалите новоизлюпващи се формации в навечерието на изборите. Нека проследим как ще се структурира и дали ще бъде сателит на някоя от големите партии.

Какво е отношението Ви към хората с досиета в ръководството на ДПС? Това е един от основните козове на Касим Дал и сподвижника му Корман Исмаилов срещу Движението?

  • Отношението ми към Държавна сигурност (ДС) е прогнозируемо, явно и разбираемо. Дебатът по този въпрос е закъснял. Той имаше смисъл в началото на прехода, за да се гарантира посоката му. Оценката е морална и трябва да е диференцирана, защото едни са започнали борба с ДС още по време на комунистическия режим, вкарват ги в затвори и допринасят за установяване на демокрацията в България.

Как ще коментирате разразилия се скандал около обявяването на ген. Делов за почетен гражданин на Кърджали и последвалото изказване на Ахмед Доган за общ със съседите прочит на Балканската война?

  • На мен не ми стана ясно защо се разрази скандал, след като бяха използвани само безспорни исторически факти. Днес има по-голяма помашка диаспора в Република Турция, отколкото в България. Неоспоримият исторически факт за смяната на имената на 200 хил. помаци се дължи именно на Балканската война. Всички народи в историята си имат периоди на слава и на позор, както е казал Иван Вазов. Ако тръгнеш да организираш тържества за война, за кръвопролитие, в което си дал над 50 хил. жертви без да си обследвал и анализирал местата за памет (а човекът също е място за памет), само ще увеличиш загубата на поколения, до които една война неминуемо води. Сто години след събитията никой не дава отговор на въпросите защо по време на войната в Девинска околия има опожарени частично или напълно 33 помашки села, защо са опожарени Смилян и Рудозем, защо са опожарявани само помашки села, защо има масови гробове, както и защо е избивано местното мирно население. Това са все въпроси, на които не се дава гласност и не се търсят отговори. Ако 100 години след войната не си готов да направиш общ прочит на събитията, не с кого да е, а с местното население, живеещо на местата на военните действия, то ти не можеш да назовеш и анализираш истинските факти, няма как да извлечеш поука от историята си.

Какво мислите за делото срещу имамите в Пазарджик?

  • Следя този процес от самото му начало, а именно от помпозната акция на ДАНС в края на 2010г. Самата акция беше посрещната с голямо неодобрение от мюсюлманите, както и от организации защитаващи правата на човека. Прочел съм внимателно обвинителния акт, изготвен от прокуратурата, в който не може да се визира извършеното престъпление. Въпреки многото пропуски от страна на прокуратурата това дело влезе в Съда, като че ли ад хок. Това, че се води такъв съдебен процес за религиозни убеждения и практикуване на едно легитимно вероизповедание само по себе си дава ясна оценка доколко устоите на демокрацията са намерили почва в България за този 23-годишен преход. Разбира се сега цялото общество наблюдава един съдебен процес, който е безпрецедентен за България и Европа. Това е процес срещу мюсюлмански духовници, работещи в една напълно легитимна институция в България.

Обвинените от Смолянска област ги познавам лично и мнението ми за тях е отлично.Това, което се вижда в съда до този момент, е, че от всички разпитани свидетели на прокуратурата никой не поддържа обвинението. Нещо по-лошо – установява се, че голяма част от показанията, дадени в досъдебното производство, са силно манипулирани. Смятам, че е притеснително в един толкова важен публичен процес да бъдат привлечени като анонимни свидетели агенти на ДАНС. Притеснителното е че има изобщо анонимни свидетели.

Силно се надявам, че българският съд ще постанови решението си единствено на фактите, изложени по делото, и ще се абстрахира от опитите за манипулации на процеса от отделни институции и няма да допусне да се превърне в дело срещу мюсюлманското вероизповедание, тъй като девет от обвиняемите са негови служители. Като политик мога да кажа, че този процес по никакъв начин не изгражда добър имидж на страната ни пред Европа и света. Проблемите на една религиозна общност не могат да бъдат решавани чрез съдебни процеси или репресии от държавни институции. Смятам, че единственият път за намирането на правилни решения е чрез конструктивен диалог и доверие в институцията на мюсюлманите, които за съжаление на този етап липсват.

Какъв беше мотивът Ви да заведете делото, че сте били репресирани като невръстен и защо беше важно това за вас?

  • При много от срещите с избирателите ми в Смолянския избирателен район ми беше поставен въпросът за прието от Централната Комисия на Министерство на правосъдието решение по чл.4, ал.3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), с което членове на семействата, които не фигурират в административния акт за репресия, нямат качествата на правоимащи лица. Допълнителните и заключителни разпоредби на този закон са категорични –"интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са и членовете на семейството". Многото писма и разговори за отмяна на това решение, което ощети много хора и привеждането му съгласно закона не даваха резултат. Наложи се да търся съдебно решение на казуса, за да се прилага правилно законът.

В заключение мога да кажа, че помирението по отношение на миналото ни е ключов елемент за бъдещето на демократичното общество. Но то може да бъде постигнато не чрез мълчание и забравяне, а чрез памет, изразяваща се в политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица.

Разкажете повече за рода Агуш, от който произхождате? Каква е истинската му история? Популярни са две версии за него – едната е, че произхожда от валии и мюфтии, а според другата началото му идва от древен български болярски род, приел доброволно исляма?

  • Това е много обемист въпрос и отговорът му не може да се вмести в едно интервю, трябва да се издаде книга. Подреждат се няколко поколения с интелектуален заряд, с най – голямата за времето си частна библиотека с 6 000 архивни единици, с правилни решения в полза и защита на местното население, независимо от религията му, по време на протичащите исторически събития в Родопите, в това число Априлско въстание, Сенклеровото движение през 1878 г., Балканската война и т.н. Името на рода се свързва и със строежа на училища, както и със съдействието да се разреши въпросът за строителството на църкви.

Какво се случи с Вас и Вашето семейство по време на т.нар възродителен процес?

  • Натискът за промяна на идентичността при нас помаците беше перманентна, а не кампанийна както при турците. Живеехме в Русе и сме безкрайно благодарни на русенската общественост за отношението им към другия, към различния. Баща ми го арестуваха през 1974 г. при една акция на ДС срещу помаците в цялата страна. Държаха го в ареста цял ден и цяла нощ да го агитират. По думите му идвал при него дори тогавашният министър на вътрешните работи. Питах баща ми – “Ти какво каза на министъра?”, а той ми отговори така – “Казах му, че са еднолична силна власт и могат да го направят преименуването, но въпросът не е в преименуването, а в интегрирането и Вие нямате никаква политика в тая област и тоя процес ще се провали”.

Тогава бях студент и бях във ваканция, затова успях да се укрия по време на акцията. Брат ми беше войник, а пък тогава още избягваха в казармите да провеждат преименуването. Течеше програма и график за подмяна на личните документи и аз трябваше да си подменя паспорта през 1980 г. Явих се в община Русе с всички необходими документи за подмяна на паспорта. Взеха ми стария паспорт и ми казаха, че докато не подпиша молба за промяна на името, няма да получа паспорт. Почнаха да ми изпращат служебни лица за проверка на личните документи, а моите ги държаха в общината. Аз естествено нямах и те ми съставяха актове от по 100 лева, че се движа без документ за самоличност. Аз ги обжалвах в съда и естествено от ДС не даваха на адвокатите да ми водят делата и трябваше сам да се защитавам.

Близо пет години бях без паспорт и единственият документ с който можех да се легитимирам беше шофьорската ми книжка. През 1985 г. на брат ми връчиха повиквателна за запас и го откараха в Плевен, а моята повиквателна са я пуснали в пощенската кутия без да я подпиша и аз не се явих. След около два месеца позвъниха на вратата и ми донесоха паспорт с нови имена, за който аз дори не бях подписал молба.

Каква е съдбата на Агушевия конак в с. Могилица и на летния конак в с. Черешово?

  • Строени са в началото на деветнадесети век в продължение на 20-25 години. Били са зимна и летни къщи на рода Агуш до 1949 г. След това едната част от рода е изпратена в Белене, а останалите са изселени във вътрешността на страната. Съгласно “нормативните документи за изселническия режим” недвижимите имоти и покъщнината на изселените граждани се стопанисват от държавата, а на новите места, където ги въдворяват, трябва да им предоставят равностойни имоти и жилища. В резултат на всичко това покъщнината е измародерствана. Някой решава и превръща зимния конак в Могилица в казарма и войниците си разпалват печките с книги от 4-6 век. През 1965 г. с Указ на президиума на Народното събрание на Народна република България двата конака са обявени за паметници на културата и за общонародна собственост. Национализират ги като паметници на културата през 1965 г. Чак през 1974 г. зимният конак търпи известна реставрация, а летният от самото начало се използва за склад на изкуствени торове за нуждите на ТКЗС-то.

През 2006 г. си възстановихме собствеността и в крайна сметка получихме един зимен конак, в който от 1974 г. не бяха правени никакви ремонтни дейности и е напълно съборен. Предстои дооформяне на строителната документацията на зимния и летните конаци от общината. Фамилията е решена да запази автентичността на конаците във вида, в който са били построени още през 19-ти век и ще търси програми и начини за тяхната реставрация.

Източник: "Дневник"

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009