Това бе категоричната оценка в изказването на д-р Андрей Кехайов дм, председател на Сдружение „Български лекар" и президент на ЮЕМФ, на срещата организирана от лекарската колегия в Пловдив на 28.06.2010 г. в града на тепетата. Думите на д-р Кехайов бяха приети с тревожно съгласие, защото те отразяват обективната оценка и съдържанието на днешната политика в здравеопазването. Има тежки и сериозни проблеми на ниво практикуващи лекари и специалисти, липсва адекватен институционален ресурс, няма реален вътрешно съсловен дебат – категоричен бе д-р Кехайов. Министър Дянков излъга лекарите, а днес управляващите учат лекарите как да приватизират, като в същото време членове на ръководството на съсловната организация се молят да бъдат включени в бордове.
Настоящият дебат трябва ясно и точно да формулира проблемите, защото в момента не се изработва здравна карта, а се прави моментна снимка на състоянието на системата. Необходима е ясна и недвусмислена политика и незабавно свикване на извънреден събор за изработване и приемане на анекс към НРД.
Песимистичният вариант е прогноза от научна гледна точка, нещата ще бъдат още по-драматични, защото съсловието е във властта на демагогията, липсва ясен и точен план за бъдещето на БЛС. Днес ние имаме морален дълг към обществото, за да не се върнем в изходната точка, каза още д-р Кехайов.
На срещата не присъства никой от ръководството на Министерството на здравеопазването и от централното ръководство на БЛС, което създаде недвусмисленото впечатление, че това отсъствие е съгласувано в името на избягването на срещата с пловдивската колегия, защото в региона, както е известно, проблемите са много тежки и не търпят отлагане.
Позицията на д-р Кехайов стана изходна точка за по нататъшния дебат на срещата. В този дух бяха и думите на председателя на КНСБ проф.Желязко Христов. След 10 години надеждите изтъняха, поставена е под угроза цялата система, каза синдикалният лидер. днес е необходима визия, формулиране на достижими цели и премахване на лимитираните бюджети – завърши проф. Христов.
Тревожните думи на участниците в срещата не стреснаха дошлият за „второто полувреме" заместник-председател на Народното събрание и председател на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Лъчезар Иванов. Неговото откровено арогантно поведение бе посрещнато с недоволство и недоумение от присъстващите. Той недвусмислено обвини лекарите, че източват бюджета на НЗОК, че хоспитализациите са в по-голямата си част необосновани. 2400 са случаите на източване на бюджета на касата, УМБАЛ в Пловдив дължи над 40 милиона, парите са взели връх в професията, необходимо е вкарване на частни здравноосигурителни фондове за да има съревнование в системата на осигуряване на гражданите, болниците да финансират специализантите, повече да се чете и по-малко да се коментира, всички провинили се ще бъдат наказвани размаха пръст заместник-председателят на НС.
Тези думи и това отношение на д-р Иванов бяха посрещнати от реакцията на д-р Учкунова – председател на общинската комисия по здравеопазване с категорично несъгласие и обвинение, че д-р Иванов не разбира и не познава практиката. Реакцията на д-р Иванов не закъсня, той прие дебата на политическа основа, което значително снижи нивото на разговора, а д-р Учкунова напусна залата.
Съсловието не приема начина на изработване на здравна карта, механичното орязване на броя на леглата, методика на финансиране, която днес погребва нацията.
Необходимо е съревнование и прозрачност – категоричен бе д-р Димитър Игнатов.За съжаление в България реформата в здравеопазването все още има много противници, заяви д-р Игнатов.
Присъстващите изслушаха твърденията и обвиненията към съсловието с явно равнодушие, в думите им пролича повече примиренчество и приемане на безизходицата, защото след толкова години лекарите вече нямат надежда, ясна представа и мотивация да отстояват някаква позиция. Липсата на адекватна политика, наличието на категорична институционална недостатъчност, недоверието към държавните органи и съсловната организация ги остави вън от същността на дебата. Затова пък след срещата дебатите бяха бурни и пълни с ирония, с несъгласие и недоверие. Дали обаче това решава въпросите, дали само мълчаливото приемане на всяко решение на управляващите, налагането на експериментални варианти от страна на властта е начинът да се реагира в такива ситуации? Тези неизказани твърдения още веднъж поставят под въпрос реалното, адекватното и отговорно институционално поведение на съсловната организация.
Срещата бе изява на позиции, но без реален практически резултат. Д-р Иванов си отиде като победител без да се опита дори да навлезе в същността и дълбочината на проблемите, лекарите си тръгнаха с разочарованието, че са загубили още един ден в безполезно слушане на отдавна познати тези и властово налагане на позиции.