Министърът на финансите Теменужка Петкова заедно със социолога Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" представиха на брифинг пред журналисти основни акценти от две национални представителни проучвания за нагласите на граждани и бизнес на тема "Присъединяване на България към Еврозоната".

Проучванията са направени в периода април-май 2025 г. и са анкетирани 1200 лица и представители на бизнеса. Първото проучване е проведено в периода 8-16 април и 22 и 28 май 2025 г.

И двете проучвания показват, че влизането в Еврозоната се възприема като логична стъпка в европейското развитие на България.

56% от гражданите смятат, че то трябва да продължи, докато при бизнеса процентът е 64 на сто. Еврозоната не се разглежда като самостоятелно и откъснато събитие, а като логична стъпка в процеса.

46,5% от гражданите подкрепят влизането на България в Еврозоната, а при бизнеса - 66,3% са "За". "В обществото съществува паритет между подкрепа за и против присъединяването в Еврозоната", посочи Боряна Димитрова.

По отношение на краткосрочните ефеккти от въвеждането на еврото, 38% от гражданите смятат, че те ще са положителни. За сметка на това обаче 53-55% очакват отрицателни ефекти от еврото.

При бизнеса ситуацията е обърната - 57% от бизнеса очаква краткосрочен положителен ефект от въвеждането на общата европейска валута.

"Много често цялостното отношение към еврозоната се бърка с краткосрочните ефекти", изтъкна Боряна Димитрова.

Повече оптимизъм у гражданите има за дългосрочните ефекти от еврото - 48% очакват то да доведе до положителни промени, докато 39% са песимисти. Сред представителите на бизнеса 60% имат положително отношение към дългосрочните ефекти от еврото.

Основните позитиви, които се посочват в изследването от влизането ни в еврозоната, са удобство при пътуване и липсата на загуби от обмяна на левове в евро, улеснена търговия с европейските държави, затвърждаване на българската европейска принадлежност, увеличаване на интереса на инвестиране в България и др.

Що се отнася до негативните ефекти от общата европейска валута, гражданите имат опасения за потенциален скок на цените, вдигане на инфлацията, както и рискове от измами. Посочва се още намаляване на пенсиите и заплатите на хората.

От бизнеса виждат потенциални негативи във вдигането на цените на стоките и на разходите за труд, увеличаването на цените на суровините и потенциални трудности за микро бизнеса да се адаптира в новата ситуация с превалутирането на цените.

Междувременно изследването показва, че през последната година 51% от гражданите казват, че са използвали евро. У нас европейската валута се използва най-вече при директни плащания в брой при пътувания в чужбина, при пазаруване през интернет с дебитна карта и при покупка на имоти.

Около 40 на 100 от българите пътуват извън страната по няколко пъти годишно, като засилените пътувания повишават практиката на използване на еврото. 69% са на мнение, че в страните в Еврозоната се живее по-добре.

51.6% биха предпочели да продадат колата, имота, вилата или поземлен свой имот в евро.

В проучването на "Алфа Рисърч" е питано и за притесненията от справянето и боравенето с новата валута. 44,7% нямат никакви притеснения от еврото, 28% имат известни притеснения.

67% от бизнеса вече са използвали евро и нямат притеснение от валутата. Микро бизнеса по-малко е използвал еврото.

Социалните групи, които подкрепят България в Еврозоната са по-младите хора, работещи в модерни индустрии. Страховете са съсредоточени от възрастните хора, самотните възрастни хора, хората с увреждания.

По-възрастните хора изпитват психологически страх от еврото, изтъкна Боряна Димитрова, като даде пример, че възрастните се страхуват, че ако платят в лева, ще им върнат в евро.

И през април, и през май месец 10 на 100 от хората оценяват себе си като много добре информирани от въвеждане на еврото в България. Над 50% от хората обаче твърдят, че не са информирани по темата.

От каква допълнителна информация се нуждаят хората? Боряна Димитрова открои, че 74% не знаят докога ще се обменят левовете в евро, близо 70% не знаят докога ще се обявяват цените в левове и евро, отново 70% не знаят докога ще могат да плащат лева, 61% не знаят от кога ще се въведе еврото в България и какъв ще бъде курсът, по който ще се обменя лева с евро.

На фона на толкова много притеснения, че няма информация, са логични разпалването на страховете за евентуални злоупотреби и некоректни търговци. Колкото повече няма информация по ключови въпроси е кой ще следи за сигнали и злоупотреби със спекула в държавата.

Близо 70% от бизнеса се смята за информиран за еврото, но в крайна сметка работодателите се питат какви са задълженията на търговците в периода на двойното обръщение, кога трябва да се преизчисли капитала на предприятието, от кога и колко време цените ще се обявяват в левове и в евро, как ще се преизчисляват заплатите в евро и откъде могат да получат банкноти и монети в евро.

Заключението от социологическите проучвания е, че въвеждането в еврото и еврозоната се разглежда като част от единния процес по по-нататъшна евроинтеграция на България. Има притеснения в краткосрочен план, не толкова в дългосрочен план.