Община Мадан се развива като туристическа дестинация. Залага на минния туризъм

Община Мадан се развива като туристическа дестинация. Залага на минния туризъм

Интервю с кмета Фахри Молайсенов

Фахри Адемов Молайсенов e роден на 23.04.1973 г. в гр. Мадан, община Мадан. Средното си образование завършва в Техникум по минна промишленост “Васил Димитров” – гр. Мадан, специалност “Оператор на металорежещи машини”. От 1996 г. до октомври 2011 г. се занимава със собствен бизнес. Управител на собствена фирма “Фури Комерс”. По време на управлението на фирмата винаги е подхождал отговорно. Семеен е.

Г-н Молайсенов, вие сте кмет на Община Мадан трети мандат, спечелихте убедително на последните местни избори. Как се постига това доверие и какво трябва да прави един кмет, за да постигне такъв резултат?

Иска се много работа и постоянство. Трябва да бъдем близко до хората и техните проблеми. Да даваме всичко от себе си, за да бъдем удовлетворени от това, което правим. Без да сме близо до хората не можеш да знаеш за проблемите им и да ги решаваш, до колкото е възможно.

Как община Мадан се справя с предизвикателството Ковид-19? Имате привилегията, че здравното лечебно заведение в общината е на сравнително добро ниво, което гарантира една адекватна медицинска помощ на хората от региона.

Наистина тази пандемия ни показа, че ако не сме подготвени, няма как да се справим. Спомняте си през 2012 г. искаха да ни затворят болницата. Ако това се беше случило, щеше да е страшно. Слава Богу не се случи. Инвестирахме близо 5 млн. лв. в болницата. Смея да твърдя, че това е една от най-добрите болници в региона. Най-голямата помощ е, че болницата съществува на добро ниво и беше в полза на хората, защото смолянската болница не може да обхване всички хора от областта.

Какво още е необходимо, за да бъде наистина на едно добро ниво здравеопазването в община Мадан?

Кадри. Работим усилено в това направление. Имаме сключен договор с един кардиолог, за съжаление само с един, на когото поемаме специализацията. Общински съвет взе такова решение гласували сме 24 хил. лв., предлагаме и на други, но за наше съжаление не се отзовават. Готови сме да финансираме обучението на млади хора, за да се върнат и да работят тук, но няма желаещи за сега. Иначе за болницата правим много, наистина. Другото, което е важно и трябва да се прави е превенцията. Всеки месец при нас идва уролог, който преглежда тук и е много полезно за хората. Преговаряме и с други лекари, които да идват веднъж в месеца.

За да задържите хората тук е важна и инфраструктурата. Вие сте една от водещите общини в областта и през тези три мандата, като кмет съумяхте да се погрижите за уличната мрежа и инфраструктура. До най-малките населени места има нормален достъп. Как съумяхте да направите това? От къде привлякохте средства, за да подобрите инфраструктурата?

Още в самото начало преди 10 години заварихме общината без нито един проект. Тръгнахме много целеустремено напред. ДПС не беше в управлението, но ДПС има много добри специалисти, които ни помогнаха да направим добри проекти. Тук трябва да благодаря и на екипа от специалисти в общината, който изготви бързо проекти, защитихме ги пред европейските програми и съумяхме за кратко време – 3 -4 години да направим почти 80 % от пътната инфраструктура от града до всички населени места. Имаме все още вътрешна инфраструктура, по която трябва да работим. Миналата година сме направили 18 вътрешни улици, тази година обаче малко съм притеснен, защото работим ден за ден, заради тази хиперинфлация и високите цени на тока. За първи път нямаме по-далечен поглед за тази година, какво точно трябва да направим. Подреждаме нещата по важност.

Предприехте ли мерки за намаляване на разходите за електроенергията, както направиха много други общини?

Разбира се, това е неизбежно. Наложи се да ограничим уличното осветление – работи от 18 до 21 часа. В общинска администрация ограничихме отоплението. Притеснени сме много, да се надяваме, че нещата ще се нормализират. Тук ще посоча, че от 18 хиляди лева сметките ни за ток са скочили на 73 хиляди лв., а януарската фактура от 35 хиляди лева е скочила на 90 хил. лв.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти и какъв е инвеститорския интерес към община Мадан?

Много сериозно започнахме още от миналата година да работим по реализацията на проекта за минен туризъм. Тази година дейностите, които извършихме ще станат факт. Един от приоритетите ни е изграждането на еко пътеки. Другият приоритетен проект, по който също работим, е термалната вода в Батанци – Яновска. Направен е сондаж от преди две-три години, има чешма за обществено ползване. На този етап текат процедури и документи, който окомплектоваме, за да узаконим всичко. Нашата идея е да направим завод за бутилиране на минералната вода. Има достатъчен дебит. Водата е с уникални качества. Не е оправдано да направим няколко басейнчета и тя да изтича в реката. А така можем да създадем и повече нови работни места.

Да разбирам, че искате да развивате общината и като туристическа дестинация?

Да, върху това искам да акцентирам. Тази и следващата година ще работим много в това направление – да доразвием минния туризъм, междупарковото пространство, екопътеките, беседки, зони за отдих и т.н. и се надяваме да има и друга ниша, която да допринася за подема на община Мадан.

Разкажете ни малко повече за минния туризъм и плановете ви в тази посока.

Този проект е много добър. След реализацията му се надявам в Мадан туризма да се развие много, поради факта че има много интересни забележителности. Имаме пещера Шаренка, кристална зала, музея в центъра, рудник Сполука. Туристите ще идват в музея, ще ги обличаме като миньори и с едно влакче ще ги вкарваме в рудника. Така ще пресъздаваме как един миньор си изкарва прехраната. Тази атракция ще бъде единствена по рода си в региона, а мисля и в България и се надявам да привличаме доста туристи. Аз много пъти съм казвал, че само Мадан или само Златоград или само Смолян е нищо. Трябва да направим така че областта ни да се развива като цяло, за да може да идват и в Мадан за минния туризъм, да отидат в стария град в Златоград и т.н. Трябва да направим така, че всички интересни места, които имаме в нашата област да ги показваме, така че като дойде туриста тук за една седмица да има къде да отиде и какво да види.

Освен в Горубсо, в каква друга сфера са заети хората от този регион?

Общо взето града ни е добре, благодарение на Горубсо, имаме шивашки предприятия, болница, съд, полиция и т.н. С външните инвеститори за съжаление е трудно. Ние, ако не отворим този прозорец Асеновград – Смолян, не можем да търсим инвеститори. Всеки инвеститор иска да е близо до магистралата, до големия град, да има добър достъп. Каквото зависи от нас като община сме го направили в малките населени места, за да може до всяко място, до всеки дом да се стигне по нов асфалтиран път. Имахме преди година преговори с един сериозен инвеститор, който още не се е отказал. Първият му въпрос беше осигуряването на кетъринг и транспорт. Направиха проучване за инфраструктурата до селата. Но в крайна сметка сме много отдалечени, и това много ги затруднява.

Как стоят нещата с образователната инфраструктура на територията на община Мадан и демографската криза как се отразява тук? Намалява ли броят на учениците?

Най-голямото училище е СУ „Отец Паисий“, то е с близо 700 деца, имаме общо шест училища, детски градини, не може да кажем, че няма спад в броя на учениците и децата. Образователната ни инфраструктура е добра, каквото е било необходимо сме направили. Наскоро направихме основен ремонт на голямото училище, саниране, отоплителна система, игрища във всички училища сме изградили, децата имат добра среда за образование и спорт. Радвам се, че изпреварихме събитията. Първият и в част от вторият мандат направихме много неща в тази сфера, но тогава европейските програми работеха, стига да знаеш как и какво да направиш. Ние съумяхме да реализираме много проекти в тази област. И съм много благодарен на екипа и на всички, които са ни помагали.

Ще отбележа, че успешни ученици от общината ежегодно получават стипендия от вас. Все пак това е още един стимул за подрастващите.....

Това е един от начините да стимулираме децата да учат и да се развиват. Инициативата започна още първата година на моето кметуване и докато съм кмет ще го правя. Това е един жест към децата, които са отличниците трябва да бъдат забелязвани и отличени.

Как искате да изглежда община Мадан след третия ви мандат и можете ли да определите кой е най-успешният?

От първият ми ден – 7 ноември 2011, до днес ние работим целеустремено и винаги сме гледали да надграждаме всеки ден с каквото можем. Така, че всеки мандат си има своите плюсове и минуси. Първият мандат амбицията ни беше много голяма да променим общината, защото тя беше залязваща, нямаше никакви проекти. Тогава имаше много безсънни нощи и много пътуване – Мадан-София, Мадан- София, даже и аз не знаех къде точно се намирам. Тогава много работа се свърши. И през вторият мандат и сега продължаваме със същото темпо. Миналата година завършихме едни големи и хубави проекти – изградихме 27 км. водопроводи, с които водоснабдихме 5 населени места. После върху тях изградихме нова инфраструктура. Мисля, че от самото начало сме работили без да даваме назад.

Кога ви беше най-трудно?

В началото, защото заварихме заеми, неразплатени задължения и т.н. В момента също не мога да кажа какво ще се случи до края. Всеки ден излизат нови предизвикателства. Аз въпреки, че съм на 10 години кмет съм озадачен и не мога да си направя сметка какво ще стане утре. Малко са непредвидими нещата.

Как стои финансово днес община Мадан? Имате ли задължения, нови дългове?

За момента не. Успяхме да вкарахме финансова дисциплина и изплатихме първите две години всички борчове, нямаме финансови затруднения, добре финансово общината. Нямаме нови дългове, не сме мислили за сега за такива, но не знам какво ще стане занапред. За 10 години само през 2016 г. сме вдигнали данъците с 10 %. Успяхме да запазим същите нива, да не натоварваме хората още повече в тази пандемия, а сега и с тази инфлация. Хората направо изнемогват. За съжаление администрацията ни е с едни от най-ниските заплати, което е много обезпокоително, защото кадърни млади хора, започват да се оглеждат и да търсят друга работа.

Понеже вие казахте, че променихте ВиК инфраструктурата в някои населени места, има обаче и доста такива, в които хората и до днес изграждат собствени водоизточници, как и кога може да се промени това?

Трудно би се случило в община Мадан специално, защото имаме 44 населени места. Много пъти съм го мислил, но има села, в които е невъзможно да им закараме вода от другаде и добре, че имат собствени водоизточници. Хората карат от 4, от 8 км. вода, само и само да имат за домакинството. Все още мисля по един по-голям проект, от яз. Пловдивци, който би могъл евентуално да обхване Равнища, Ляска, Лещак и до там. Но има и села, в които просто няма от къде да им закараме. Това е едно голямо предизвикателство. Нещата за съжаление ще стават още по-трудни, защото с всяка една изминала година водата намалява.

Как искате да изглежда община Мадан след две години, в края на третият ви мандат?

Искам да я видя в завършен облик, което се надявам, че на 99 % може би ще постигнем, но пак казвам, че съм притеснен от някои неща, които се случват в момента в държавата. Но се надявам поне да успеем да отворим още едно предприятие за 300 – 400 човека. Това съм си мечтал. Да има алтернатива на Горубсо, на шивашките предприятия, защото има много млади хора, които не искат да влизат в рудника, не искат да шият, трябва да имат алтернатива и избор. Не се отказваме, търсим инвеститори, работим. Като помощ от общината, от администрацията, от мен като кмет не веднъж съм декларирал, че всички могат да разчитат на това непрекъснато.

На финала на нашия разговор, какво искате да пожелаете на читателите?

Да имаме все пак търпение и надежда, въпреки че надеждата, като че ли започна да се стопява. И разбира се всички да бъдат живи и здрави.

Какъв хоризонт давате на това правителство?

Не мога да кажа, непредсказуемо е. Зависи какво ще се случи в следващите два- три месеца, дали ще хванем правилната посока или само ще говорим и нищо няма да се случи. Хората усещат промяната, когато могат да си напазаруват, когато си посрещат нормално нуждите, когато човек не е изправен пред заеми и нуждата да заминава в чужбина, всеки човек се бори за по-добър живот за себе си и за децата си.

Вирни се горе