От понеделник (1 август) започва месец Рамазан, през който мюсюлманите стават преди изгрев, закусват и до залез слънце не се хранят,съобщи БГНЕС.

Въздържанието се налага, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащи хора. Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието.

Поверието разказва, че през свещения месец Рамазан, Мохамед е получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил.

Постенето се нарича “оруч”. По традиция един час преди слънцето да изгрее, започват да бият тъпани, които събуждат хората, за да могат да се нахранят преди изгрев. Краят на деня, когато вече е позволено да се яде, се нарича “ифтар”. Тогава на масата слагат всякакви храни.

Постите не са задължителни за децата, бременните, болните и за хората на път.

Рамазанът е и време за благодеяние и щедрост към бедните.

Според Корана, постенето позволява на мюсюлманина да спечели по-голямо благоволение от страна на Аллах. Всяка вечер след постите мюсюлманите дават “ифтар” – благотворителна вечеря. Задължение на по-заможните вярващи през този месец е да раздадат “садака” – милостиния за по-бедните, сираците, вдовиците.

Едномесечното говеене завършва с Рамазан Байрям или т.нар. Шекер Байрям, който продължава три дни. Ядат се баклави и други типични, сладкиши за мюсюлманския свят.

Три дни преди Рамазан Байрям е нощта “Кадир геджеси”. Това е нощта най-свещената в исляма. Аллах (всевишния) казва: Ние го ниспослахме в нощта на могъществото – сура 97, айет 1 от Корана. Тази нощ е по-добра от хиляди месеци. През тази нощ ангелите и духът Джебраил слизат през нея с позволенито на своя господар за всяка повелия.

Празникът Рамазан Байрям продължава три дни. Първият ден преди Байряма жените месят мекици и ги раздават на съседите си, децата обикалят от къща на къща и събират бонбони, мекици, сладки. Този ден се нарича “Арифе гюню”.

На Байрям рано мъжете отиват на джамия за “Байрям намазъ”, където имаминът обявява започването на празника. Същия ден по-младите посещават по-възрастните, целуват им ръцете, за да им честитят празника и да им искат прошка.