Патриарх Неофит беше посрещнат тържествено и с камбанен звън в Широка лъка, където бе отбелязана 140 годишнината от рождението на екзарх Стефан

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит беше посрещнат днес тържествено и с камбанен звън в Широка лъка, където бе отбелязана 140 годишнината от рождението на Българския екзарх Стефан. На посрещането присъстваха кметът Николай Мелемов, областният управител Недялко Славов, депутатите д-р Даниела Дариткова и Дора Янкова, председателят на Общинския съвет инж.Данчо Киряков и други официални лица.

Заупокойна св. Литургия в храм „Успение Богородично” отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който бе в съслужение със Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, първи викарий на Пловдивския митрополит и Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит , архим. Василий протосингел на Софийска митрополия, архим. Висарион, свещеници и дякони от Пловдивска епархия . Патриарх Неофит, митрополити – членове на Св. Синод и епископи на БПЦ-БП взеха молитвено участие в тържественото богослужение. В края на службата митрополит Николай произнесе слово за екзарх Стефан като припомни живота и делото на видния български първойерарх. Негово Високопреосвещенство подари на патриарх Неофит патриаршески жезъл, като му пожела все така ревностно да се моли и подкрепя родната ни църква и да я брани от поднебесните духове на злобата. Беше отслужена и панихида за приснопаметния екзарх Стефан. Заупокойното богослужение бе предстоявано от Негово Светейшество патриарх Неофит и митрополитите Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Врачански Григорий, Старозагорски Киприан и Видински Даниил, както и епископите Мелнишки Герасим, Велички Сионий, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп и Константийски Яков. След заупокойното богослужение в памет на екзарх Стефан в центъра на Широка лъка бяха положени и цветя и венци пред бюст-паметника на екзарха. В словото си Негово Светейшество патриарх Неофит каза, че “сред десетките богодарувани първойерарси на Православната ни църква в нейната вековна и превратна история с особена светлина грее към нас образът на Блажения наш предшественик и трети Български екзарх Стефан – образ на изряден духовник, вдъхновен богослов и всеотдаен архипастир, отдал всичките си сили и богати дарувания в полза на светата Христова Църква и своя обичен народ”.

Негово Светейшество изказа сърдечна благодарност към домакините и на Пловдивския митрополит Николай , който организира честванията в Широка Лъка и по този начин предостави възможността отново да се докоснем до личността на приснопаметния Софийски митрополит и екзарх Български Стефан. По повод отбелязването на годишнината патриарх Неофит подари на владиката Николай портрет на Екзарх Стефан, който ще бъде изложен в къщата-музей на блаженопочившия йерарх, която наскоро Пловдивска митрополия придоби. Гостите бяха поздравени и от кмета на Широка лъка Васил Седянков.

Живот и дело на екзарх Стефан

Видният български Екзарх Стефан е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословието (1904).

Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приел монашески чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства.

През 1921 е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за софийски митрополит. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт “Яд Вашем”.

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищавал авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква “Успение Богородично” в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил. Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които “На път за Дамаск” (1932), “Българската Църква” (1932), “Същината па пастирското служение” (1935), “Религия и наука” (1937) и други.