Един от най-активните метеорни потоци “Персеидите” се наблюдава ежегодно през лятото, по едно и също време на годината, когато по своя път около Слънцето нашата планета Земя, пресича рояк частици от постепенния разпад на масивната комета 109P/Swift-Tuttle. Навлизайки с голяма скорост в атмосферата, те изгарят, предизвиквайки явлението метеор, познато и с народното му име „падаща звезда”. Много от Персеидите са дълги, ярки и с избухвания. Когато изгарящото тяло не е просто прашинка, а по-голям къс, ефектът от светенето е зрелищен (болид) и на Земята може да достигне обгоряла останка – метеорит. Персеидите действат от средата на юли (17.07) до 24 август, но при преминаването на Земята през централната по-плътна част на рояка, метеорите са повече и наблюдаваме максимума на потока. Той, както всяка година е 11-13 август, но тази година метеорите са най-много в нощта на 12 август (около час преди полунощ) до просветляването на 13 август. При наблюдение, метеорите видимо изхождат от точка на небето в съзвездието Персей (радианта), от където и името им „ПЕРСЕИДИ”. Потокът се очаква да е с нормална яркост и активност от около 100 – 110 метеора в час. А най-активен в познатата ни близка история е бил през 1993 г. с около 300 метеора в час. Интензитетът принципно зависи от плътността на частиците в мястото, където Земята ще пресече рояка, но от значение са и атмосферните и астрономически условия по време на наблюденията. За първото не се очакват изненади, а Луната във фаза 1 ден след новолунието ще е в полза на наблюдателите, т.к. няма да пречи със светлината си за видимостта и на по-слабите метеори. Метеорологичните прогнози също са добри, така че да си пожелаем успешни наблюдения.
Желаещите да наблюдават метеори е добре да знаят, че близо до радианта на потока са по-късите метеори, а по-ярките и дълги са по-далече. Така че, ако нямаме видимост точно към радианта (съзвездието Персей е околополюсно на север), то с успех можем да видим атрактивни метеори и по- към юг и по-далече от радианта.
В ранните часове на нощта (около 21 часа), поглеждайки на юг ще видим и четири планети, красиво подредени почти на еднакви разстояния помежду си по дъгата на еклиптиката (видимият път по небето на Слънцето, Луната и планетите): ярката Вечерница Венера ниско над западния хоризонт, гигантът Юпитер по-високо на юг-югозапад, слабият Сатурн на юг и блестящият в червено Марс на югоизток. Да не пропускаме ясните вечери, за да се полюбуваме за последно на Венера като Вечерница за тази година (до към края на август) и на Марс във Великото му противостояние, който ще засвети толкова ярко отново след 17 години.
Теменужка Начева