Смолян беше домакин на семинар за ранна диагностика на ревматични заболявания. Събитието е част от Националната кампания „Кажи НЕ на страха, попитай ревматолог”, която се организира от Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит и с подкрепата на депутата д-р Даниела Дариткова. Председателят на Асоциацията Роза Чеглайска посочи, че ревматичните заболявания станаха бич за нашето общество. „Мотото ни е „Кажи не на страха“, защото България е една от малкото Балкански страни, в които пациентите имаме възможността да се лекуваме с най-добрите препарати, които са на световно ниво. Те са на пазара повече от 12 години и благодарение на тях аз живея и работя спокойно и съм уверена в себе си“, поясни Чеглайска. Тя призова присъстващите и при най-малките симптоми, които се появят от тези заболявания да потърсят консултация с лекар. Ревматоидният артрит е едно от заболяванията, които много бързо инвалидизират. Чеглайска подчерта, че хората трябва да вярват на лекарите, който ще дадат най-правилната информация и ще ги насочат най-добре за лечение, а не да се търси информация за заболяването в интернет.

Лекторът на семинара, ревматологът д-р Анастас Баталов обяви, че Родопите са с една от най-големите честоти на различните автоимунни заболявания като артрит, лупус, Бехтерев и други. Причините за това са комплексни. Първата е условията и средата, в която се живее. Тук е ендемичен район за някои от заболяванията на щитовидната жлеза, а те са абсолютно свързани с артритите. Друга причина са и подземните изкопаеми. Системната склероза на картата на региона на Родопите е с висока честота, а това е свързано с добивите на уран и на перлит, който е свързан с добив на субстанция съдържаща силиций, който лесно се разпрашава от открити рудници, обясни д-р Баталов. Генетичните фактори също оказват влияние. Боровата дървесина, която се ползва за отопление със своята смола е рисков фактор за развитие на автоимунните заболявания, допълни д-р Баталов.

Ревматологът обясни, че артритите най-често засягат ръцете, а най-ранната диагностика се прави чрез ултразвуково изследване. Има случаи при които артритът се диагностицира от 6 до 9 години по-късно, защото страдащите не са потърсили помощ. Д-р Баталов уточни, че целта е ранното откриване на артритите, за да се започне адекватно лечение, което да доведе до клинична ремисия. Понякога тя е дълга и може да продължи десетки години, но все още ревматолозите не могат да се похвалят с напълно излекуване на автоимунните заболявания.