На големия църковен празник – Великден, храмът в смолянския квартал Долно Райково се украси с обновената икона на св. Теодор Стратилат. Иновацията е изработка на Харалампи Хаджихристев, заедно със съпругата му Веселина и поднесена като скъп дар на църквата. Поставена на угледно място върху звънарницата, която е по проект на архитект Станчо Беловски.

Самата камбанария е построена през 1924 г. от екзархиста Димитър Герджиков, който е имал хотел до един от мостовете на р. Марица, наричан впоследствие Герджиковския мост. Родопчани и пловдивчани помнят неговият юнашки вид, който впечатлява и с това, че се разхождал по улиците на града с красива родопска носия, със засукан мустак и синеоката си усмивка. Баща му Ташо Г. Герджиков е бил джелепин (търговец на добитък). Впоследствие се цани за овчар в гр. Ксанти. Потръгнало му и стадото му достигнало до над 5000 овце, с 42 овчари и около 100 кучета „като мечки“. Със своите 4 мандри спомогнал за откриването на училище и църква в Ксанти. На път за Светите земи се разболява и умира. Погребан е в гр. Кюпкя. Впоследствие костите му са пренесени в Райково и се пазят в основната на звънарницата към храма. Там са костите и на сина му – Димитър (1876-1955), на 16 – годишната Марийка (1943-1959) и още други от Герджиковския род.

Иконата стои като внушителен накит върху белия фон на камбанарията. Със златистожълтия си пламък, в красиво съчетание с другите багри, привлича вниманието на възрадвани миряни и минувачи. Видна е радостта на енорийския свещеник протойерей Живко Желев, който взе пряко участие в издигането на реликвата. Негови усърдни помощници са три млади семейства от Долно Райково – пожелали анонимност.

Искрени и чисти са усмивките в празничните великденски дни. Дано се запазят и занапред, дано Доброто победи Злото, защото това е основния постулат на Великия – Големия празник.

доц. Елена Меракова